Вече повече от 35 години българите се питат защо държавата буксува или въобще я няма, защо народът изпростява, а образованието се е сринало почти напълно; защо се затварят и събарят училища и читалища, а дори и в средно населени градчета няма кино, за театър да не говорим, пише онлайн медията за клутура Impressio в обширна статия днес, посветена на делото на Георги Йорданов.
Спомням си за едно интервю със сина на Гец, в което той се разплака пред мен, че картината, която се е запечатала в паметта му за баща му, е как след като го уволниха от Народния, прегърбен с куфарчето си пресича градинката, за да отиде към автобуса, с който тръгва на път с Пътуващия театър. Спомням си и за едно интервю с жената на Джагаров, който написа „Земя като една човешка длан“, а новата власт лиши наследниците му от жилището им, въпреки че беше закупено от тях. Българската омраза и ненавист не издържа на съда на Джагарова срещу държавата в Страсбург, но какво от това, когато остава огорчението, че човекът, за когото родината беше мироздание, оставиха без дом?!
И още много други неща си спомням, защото българинът целево губи памет. Памет за хубавото, което са сътворили най-образованите и доблестни българи. Лисва му обективност да се освободи от политкоректните си „затъмнения“ и да направи „разбор“ в главата си, какво е допринесъл този или онзи за родината си, независимо какви идеали и политически възгледи е изповядвал.
В много публикации и днес можем да видим заглавията, че Георги Йорданов е „най-заслужилият министър на културата до наши дни“. Заслужил го е. Лесно може да се припомни как – „паметниците“ за делото му са явни, видими, безспорни. А ето че идеята да му бъде присъден ордена „Стара планина“ предизвика скандал в парламента. Политически скандал, нямащ нищо общо със заслугите на този 90-годишен човек за културата на страната. Политически джуджета използваха името на титан, за да могат на негов гръб да си направят предизборната пропаганда.
Никой от нас не знае какви книги са чели тези хора, но поне сме чували за една за индиански вожд. Виждали сме и какви недоразумения поставиха същите тези политикани, случайно превърнали се в „държавници“, на ключови места в структурите на културата. Чуваме и какви „грандиозни“ успехи са постигнали разни новоизлюпени „писатели“ и „режисьори“, за които съвсем сигурно никой няма да си спомня след няма и век. Докато онези, които политкоректните джуджета изхвърлят от учебниците по литература, все така ще си останат титани на духа и „песните им все ще се четат“, защото „не се гаси туй, що не гасне“.
Като говорим за орден „Стара планина“, да си припомним за Първанов, който ги раздаваше „на килограм“ и никой не се сещаше от имената на наградените – не само кои са, но и какво са допринесли за България. Сред тях имаше нископоставени служители в чуждите посолства, а сега наши парламентаристи се присетили, че „Йорданов спонсорирал терористични държави“.
Обективно, има ли наистина големи заслуги в областта на културата и изкуството Георги Йорданов? Миналата година му бе присъден „Златен век-огърлие“. Все трябва да са прочели джуджетата, че да си припомнят, какви са му заслугите за културата. И изобщо, имат ли право да го обсъждат хора, някои от които нямат нищо общо с културата и в прекия, и в преносния смисъл на думата?! И като говорят, че е служил на „една партия“, не ли от същата партия тръгва и тяхната кариера?! Или поне, на голяма част от тях. Амнезията им е потресаваща. И отблъскваща за хората с морал.
Кой казва, че България е била „доведена до национална катастрофа от БКП“?! Няма да обсъждам политическия аспект, а само културния. Страната ни беше прокламирана в цял свят като 1300-годишна държава с богата история. По света пътуваха съкровищата ни, деца от цял свят биха камбани в Асамблеята за мир на българска земя и спечелиха приятели за цял живот в различни точки на планетата. Български художници станаха световно известни, български писатели бяха превеждани на десетки езици, у нас се прожектираха филми от цял свят, български филми и актьори бяха на червения килим в Кан и на други престижни международни кинофестивали.
Това ли е „катастрофата“, за която говорят джуджетата и любителите на приключенския жанр литература?!?
Цялата статия с автор прочетете тук: Когато джуджета се изказват за титани
