„Пречиствателната станция за питейни води – Сливен е нагледен пример за поредната касичка на правителственото разхищение, глътнала десетки милиони левове без реален резултат за гражданите.“ С тези думи народният представител от сливенския многомандатен избирателен район Татяна Султанова обобщи казуса с нефункциониращата пречиствателна станция за питейни води по време на пресконференция, на която представи отчет за работата си от началото на мандата и очерта основните проблеми пред Сливен и областта.
Султанова, която е еколог по образование с дългогодишен професионален опит, подчерта, че темата ѝ е поставяна многократно от граждани и че активната ѝ работа по случая започва след среща в началото на 2025 г. с водещи ВиК-експерти. По думите ѝ още тогава е получила информация, която поставя под сериозно съмнение начина, по който проектът е управляван през годините.
„Още през 1998 г. експерти на Световната банка са били водени на оглед на вече изградено съоръжение. Това означава, че към онзи момент пречиствателната станция е била изградена до известна степен,“ заяви тя.
След повече от година кореспонденция с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Султанова представи хронология на договорите и разходите по проекта, като уточни, че информацията ѝ е била представяна многократно непълно и забавяна. По официални данни, първият договор за строително-монтажни работи е сключен още през 1996 г. между тогавашния министър на МРРБ Дончо Конакчиев и „Хидростроител“ – Сливен.
„Този договор в момента не е наличен в архива на министерството,“ подчерта Султанова, като допълни, че впоследствие той е изменян три пъти от следващия министър Валентин Церовски, а изплатената сума по него възлиза на около 250 хил. лева по цени от 1996 г. Още година по-рано – през 1995 г. – е бил сключен и отделен договор за инвеститорска дейност на стойност 7 500 лева.
Същинската голяма сума по проекта идва през 2008 г., когато между министъра на регионалното развитие тогава Асен Гагаузов и консорциум „Главболгарстрой“ е подписан нов договор за строителство на стойност 34,27 млн. лева. Само година по-късно строежът е спрян.
„Официалното обяснение на МРРБ е липса на средства, но справките на самото министерство показват, че почти цялата стойност на договора е била изплатена,“ посочи народният представител.
След спирането на строителството, вместо проектът да бъде довършен или прекратен, следват години на допълнителни разходи. От 2005 г. до 2024 г. са сключвани множество договори за охрана на обекта, на различни стойности и при различни министри, като общата сума надхвърля половин милион лева. По думите на Султанова има периоди, за които няма яснота дали обектът изобщо е бил реално охраняван. Паралелно с това са подписвани договори за инвеститорски контрол и авторски надзор, също на различни стойности.
През 2022 г. МРРБ възлага нов договор – този път за обследване на извършеното строителство и изготвяне на проектна документация за довършване на обекта, на стойност близо 300 хил. лева, чийто срок вече е изтекъл. В момента се подготвя и нова обществена поръчка – за оценка на вече изготвената проектна документация и поредните милиони.
„Поредните средства са на път отново да потънат в тази касичка без дъно,“ коментира Султанова.
По официални данни на МРРБ, приети от нея като достоверни, общият размер на публичните средства, изразходвани за ПСПВ – Сливен в периода 1995–2025 г., надхвърля 33 млн. лева, без съоръжението да е заработило и без гражданите да получат питейна вода, пречистена по европейски стандарти.
Ключов проблем, по думите ѝ, е заложен още в самото начало. „В договора за изграждане на пречиствателната станция не е предвидено изграждане на довеждаща инфраструктура. Това означава, че още тогава обектът е бил обречен да не функционира,“ заяви Султанова. В момента довеждащият водопровод се изгражда от ВиК – Сливен по програма „Околна среда“, но заради сериозни забавяния проектът е фазиран и сроковете са удължени.
Допълнителни въпроси поражда и съдбата на доставеното оборудване. „Министерството признава, че само част от него е монтирано, но отказва да посочи, въпреки настояването ми, дали цялото доставено оборудване е налично към момента,“ каза народният представител.
В заключение Султанова подчерта, че изложеното не са твърдения, а факти, резултат от официална институционална кореспонденция. „Това са факти. Факти, които показват защо сливналии и до днес не пият вода, отговаряща на всички европейски стандарти. Ще продължа да настоявам за пълно изясняване на случая и за поемане на отговорност от компетентните институции и отговорни лица,“ заяви тя.
