ТЕТЕВЕНСКА ОВЦА – автохтонна порода, разпространена в Средна Стара планина, в района на град Тетевен и селата Рибарица, Черни вит, Голям извор и Галата.
От нея се произвежда т.нар. българско зелено сирене. Историята на българското зелено сирене в Италия започва от 2007 г., когато е представено на Световното изложение на сирена в град Бра. Продуктът впечатлява кулинари и потребители с богатия си плътен вкус и аромат на мека сърцевина, покрита със зеленикава плесенна корица. Малцина знаят, че се произвежда от млякото на Тетевенската овца. Природо-климатичните условия и чистотата на високопланинските пасища обуславят специфичния състав на млякото. Зреенето на сиренето в продължение на 60 дни в дървени качета позволява на саламурата да изтече бавно. Чак през зимата качетата се прибират в избите, отварят се и сиренето се оставя да “хване” плесен за десетина дни при температура от 10-15°С.
Породата овце ЛАКОН
Посетителите на изложението в Сливен ще могат да видят и породата овце, от чието мляко се произвежда знаменитото сирене Рокфор – Лакон. Само породата Лакон може да създаде световноизвестния деликатес със сини жилки.
РЕПЛЯНСКА ОВЦА – отглеждана в Планинските райони на Западна Стара планина около Чипровско, Белоградчишко и Монтанско.
Тя се е превърнала в солидна основа за развитие на килимарството, отвело Чипровските килими до Световната листа на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Основен материал в Чипровските килими са вълната и памукът. За изтъкаването на един квадратен метър Чипровски килим се използва 1,200 кг. вълнена прежда и 0,300 кг. памук за основа. Вълната се използва за вътък, изпридан с по-слаб сук и в дебелина, според желаната гъстота на килима, а фигурите, вплетени в дизайна носят философия и символика, които според мнозина притежават магическа сила.
КАРАКАЧАНСКА ОВЦА
Красота и сила носят и родопските халища, тъкани ръчно от вълната на каракачанските овце. Символ на лукс и богатство, но и на майсторлъка на домакинята, те впечатлявали с разнообразието в изработката, цветовете и наименованията, които носят в различните краища на България – „губери“ (в Копривщица), „козиняви“ и „китени халища“ (в Родопите), „ямболски кебета“ или „ямболии“ в Ямбол.
КАЛОФЕРСКА ДЪГОКОСМЕСТА И МЕСТНА ДЪЛГОКОСМЕСТА КОЗА
Тя също е използвана за производство на халища, но и на страховитите кукерски костюми, с които гоним злите сили и молим за богата реколта по Сирни Заговезни.
ЗАБЕЛЕЖЕИТЕЛНАТА ПОРДА АХАЛ ТЕКИНСКИ КОН – небесните коне на Туркменистан
Невероятната порода коне Ахал-Теке (Akhal-Teke) има близо 3000-годишна история и се считат за едни от най-древните. Така наречените „златни коне“ са адаптирани към суровите климатични условия на азиатските пустини и са известни със своята бързина и издръжливост на дълги преходи. Имала е много неуспехи по време на кръстоските с други породи, но въпреки това е изиграла значителна роля при други породи. Сега тази древна породи отново се завръща на сцената със своята издръжливост, бързина, гъвкавост и жажда за победа.
Интерес за посетителите ще представляват и класните селекции в коневъдството, които ще бъдат представени от осем породи коне: Източнобългарски кон, Дунавски кон, Плевенски кон, Хафлингер, Рисиста порода, Чистокръвна Английска порода, Арабска шагия и забележителната Ахал-Теке.
БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ
Традиционно за събитието е участието и на породата „Българско овчарско куче“. Разнообразието при зайци ще бъде осигурено за изложението от Земеделския институт и много частни стопани.
Всички тези породи и общо 550 елитни български животни, представляващи говедовъдството, овцевъдството, козевъдството, коневъдството и зайцевъдството ще бъдат представени на XVI-то Националното животновъдно изложение Сливен 2022.
