През последните месеци политическото напрежение в Твърдица видимо нараства. Споровете между настоящото общинско ръководство и неговите политически опоненти стават все по-остри, а противопоставянето вече се пренася и върху решения, които пряко засягат развитието на общината.
В подобна ситуация обаче политическите квалификации лесно могат да изместят далеч по-съществения разговор.
Как са управлявани публичните средства на Община Твърдица през предходните години и има ли случаи, които изискват подробно обяснение пред гражданите?
Повод да бъде поставен този въпрос даде бившият министър на транспорта Георги Гвоздейков, който публикува остра позиция в социалните мрежи по повод политическото напрежение в общината.
Гвоздейков отправя тежки обвинения към представители на предишното управление и свързва част от настоящото политическо противопоставяне с, по думите му, загубения достъп до публичен ресурс.
Но отвъд политическия тон в публикацията му има конкретен казус, който заслужава внимание. Става дума за договор №67 от 24 октомври 2022 г. за ремонт на площада пред Медицинския център в Твърдица и прилежащите улици, сключен по време на управлението на тогавашния кмет Атанас Атанасов.
Според изложеното от Гвоздейков през ноември 2022 г. на фирмата изпълнител „АСФА“ ООД е изплатена цялата сума по договора. Той твърди обаче, че включеният в него ремонт на ул. „Балкан“, на стойност 65 799,45 лева, не е бил извършен, а общият размер на средствата за дейности, които според него не са изпълнени, надхвърля 82 000 лева.
Ако тези обстоятелства се потвърждават от официалната документация, въпросът вече далеч надхвърля рамките на обичайния политически спор.
За какви точно дейности е платено? Кои от тях са изпълнени? Кой е удостоверил изпълнението им и въз основа на какви документи е извършено окончателното плащане?
Гвоздейков посочва и друго обстоятелство. По думите му на заседание на Общинския съвет бившият кмет Атанас Атанасов е обяснил неизпълнението на ремонта на ул. „Балкан“ с грешка на проектанта при изчисляването на квадратурите и с постигнати „устни уговорки“. Според публикацията на бившия транспортен министър обаче в съответната преписка липсват технически проект и проектант, които да обяснят подобно разминаване.
Това поражда следващия логичен въпрос – ако действително са правени промени в първоначално договорените строителни дейности, как са били оформени те и на какво правно и финансово основание?
Гвоздейков твърди още, че съществуват разминавания между фактурите и отчетните протоколи, както и т.нар. „заменителни таблици“, за които според него липсва достатъчно ясна връзка с конкретни обекти и надлежно одобрени строителни книжа.
Особено интересен е и друг факт, посочен в публикацията – според Гвоздейков фирмата изпълнител е получила плащането още през ноември 2022 г., но през декември 2025 г. е изпратила писмо, че има готовност да започне ремонта на ул. „Балкан“.
Ако една дейност е била включена в договор, по който окончателното плащане е извършено три години по-рано, на какво основание през 2025 г. тепърва се заявява готовност тя да бъде започната?
Има ли действащ анекс към договора? Удължаван ли е срокът му? Как е отчетена въпросната дейност през 2022 г.? И ако не е била извършена, защо средствата за нея са били изплатени? Това са въпроси, които не могат да бъдат приключени с политически декларации – нито от едната, нито от другата страна.
В края на публикацията си Георги Гвоздейков използва изключително остър език към политическите противници на настоящия кмет Мария Гвоздейкова-Златева и заявява: „Няма да ме уплашат и няма да спра дотук! Битката продължава!“.
Политическата битка обаче е едната страна на въпроса. Другата, много по-важна за гражданите на Твърдица, е как е управляван публичният ресурс.
Ако изложените от Георги Гвоздейков факти са подкрепени от договори, платежни документи, строителни книжа, протоколи и официалната кореспонденция на Общината, те трябва да бъдат публично представени и проверени. Ако има друго обяснение – бившият кмет Атанас Атанасов и останалите лица, участвали в процеса, също трябва да имат възможност да го дадат.
Но тук възниква и друг, не по-малко важен въпрос – какъв институционален контрол е упражняван върху управлението и разходването на тези публични средства? Извършвала ли е Сметната палата одити на Община Твърдица за съответния период и попадали ли са тези договори и плащания в техния обхват? Има ли констатации, препоръки или установени нарушения и какви действия са последвали? Подавани ли са сигнали до органите на МВР и в частност до структурите, разследващи икономически престъпления? Извършвани ли са проверки или разследвания по конкретните договори и плащания, приключили ли са те и с какъв резултат? Сезирана ли е прокуратурата и има ли прокурорски проверки или образувани досъдебни производства?
Тези въпроси са особено важни, защото изложеното вече не се свежда до обичайното политическо противопоставяне между настоящи и бивши управляващи.
Възможно ли е казус, при който публично се отправят толкова сериозни обвинения за начина, по който са разходвани общински средства, и се твърди, че съществуват писмени доказателства за тях, да остане единствено на нивото на спор във Facebook и размяна на обвинения в Общинския съвет?
Ако документите потвърждават твърденията, трябва да има институционална проверка, ясни заключения и – при установени нарушения – предвидените от закона последици. Ако не ги потвърждават, това също трябва да бъде казано ясно и публично. Защото в подобен случай общественият интерес изисква не безкрайна размяна на обвинения, а отговор на три прости въпроса: какво действително се е случило, нарушен ли е законът и ако е нарушен – потърсена ли е отговорност?
Защото общинските пари не принадлежат нито на управляващите, нито на опозицията. Те са публичен ресурс. И когато възникнат основателни въпроси как е бил изразходван, гражданите имат право не на политически лозунги, а на документи, факти и конкретни отговори.
Точно затова този казус заслужава да бъде изяснен докрай. А арбитър в него не трябва да бъдат лайковете и хейтовете в социалните мрежи, а официалните български разследващи, контролни и правораздавателни институции.
