Как крайното „ДЯСНО“ и крайното „ЛЯВО“ стават побратими щом се потъпче разума

Мисля, че един от основните проблеми на нашето време е процеса на създаване и развитие на зависимости. Използват се всички съвременни средства – социални мрежи, изкуствен интелект и нещата се объркват с уж древни, но нетрадиционни вярвания и постулати, с наркотици, с хазартни влечения, прикрити от фалшиви идеи за еволюционно развитие и път към истинска свобода и превъзходство. Икономически и политически интереси влагат средства за реклама, от която те сбират печалба. Иначе процеса е прост с вековни исторически корени и много често положителните идеи за справедливост се омесват с радикални решения, заради което често се повтаря максимата, че революцията изяждала своите деца.

Мнозина обявяващи се за „десни“ отричат тотално регулационните функции на държавата и смятат, че те трябва да се възлагат на НПО-та, а икономически структури, свързани с националната сигурност да се отдават на концесии. В някои направления тези „прогресивни“ виждания у нас успешно пробиха и започнаха да заграбват парцели от властите на концесия. Медии и „експерти“ щедро облъхват обществото с уж положителните ефекти и бързо замазват избухналите мини със серия от фалшиви новини или ги покриват с мълчание. Никой сякаш не забелязва, че тази дясна постановка, да се освободим от държавните ограничения странно съвпада с щенията на левия анархизъм – да премахнем държавата, понеже това е полето, където радикализма на т.н „Ляво“ и „Дясно“ се преплитат. А когато настъпи кризата и негативите от промените се изсипят масово започват крясъци и обвинения :“Кой натвори тези безобразия?“. И макар отговорът да е прост – онези, които подминават разума като ненужен препъни камък, популизмът расте и задължително обещава „светло бъдеще“ на всички лакоми наивници, мислещи, че са изпреварили времето, трупайки фалшива популярност.

 

14.02.2026 г.

Йордан Нихризов