„В Сливен се чувствам много по-свободен, по-адекватен към работата си. Тук има по-малко от суетата, повсеместна в големите градове, където трябва да се отдадеш на борбата със зъби и нокти и не остава време за истинско творчество. А аз предпочитам да имам пълна свобода – на мисълта и на действията, и много повече време за същинска работа“. Това каза пред „Сливен нюз“ актьорът Ивайло Гандев. Повод за разговора ни е режисьорската му работа с деца в Детския театър към читалище „Зора – 1860“ и премиерата на „Пинокио“ – постановка, която изпълни зала „Зора“ в две поредни представления.
Ивайло Гандев е роден през 1977 г. в гр. Сливен. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 2001 г. в класа на проф. Енчо Халачев. Играе в театрите в Русе, Разград, а от 2009 г. – и в Сливен. През 2017 г. специализира „Режисура за драматичен театър“ при проф. Пламен Марков в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
„Сливен исторически, духовно и културно е бил и е място, където се случва изкуство. Моята професия предполага много повече движение, много повече възможности, но аз съм почитател на пословицата, че „Камъкът си тежи на мястото“, казва Ивайло.
От 12 години неговият „камък“ е сред здравите основи на Детския приказен театър към читалище „Зора – 1860“ – школа с дългогодишна традиция, създала много таланти. Самият Гандев е един от тях. В момента в нея се обучават 18 деца-актьори от Сливен.
„Възпитаник съм на някогашната школа в Детския театър към читалище „Зора“ на Николай Априлов и това завръщане като режисьор и преподавател тук се оказа много благотворно за самия мен. Както аз уча децата, така и те ме учат без да го осъзнават. Тази взаимовръзка деца-преподавател е много силна и много сближава, вдъхновява, дава смисъл“.
„Пинокио“, игран на сцената на „Зора“, е доказателство, че въпреки че Сливен често е в „отрицателните“ касации, в града има бисери, които са на високо ниво и трябва да бъдат насърчавани и показвани. Като продължение и добро пожелание Ивайло Гандев вижда идеята спектакълът да бъде игран на фестивални сцени извън страната.
„Пинокио“ е последният спектакъл от поредица „светли“ и „добри“ неща, които твори Гандев заедно с децата на Сливен и класически истории в последните години на сцената на читалище „Зора“ – постановките „Леко влюбване” по А. П. ЧЕХОВ – 2022 г., „Пепеляшка“ – 2021 г., „Безтегловната принцеса“ по Джордж Макдоналд – 2020 г., „Бременските музиканти“ – 2019 г…. Всички много награждавани и аплодирани не само „в къщи“ – в рамките на Националния детско – юношески театрален фестивал „Сцена под Сините камъни“, но и извън Сливен.
„Ние от години сме привикнали и оставаме с желанието да приемаме лошите новини като върховно събитие на нашето житие и битие и всичко, което е смислено, красиво, остава малко в страни. Да, да, някакви хора там нещо си правят, но дай да видим днес кой кого окраде и кой кого уби. И „нещото“ остава в сянката и неглижирането“, казва Гандев.
Той си спомня годините, когато сам е играл в детския приказен театър. „Имаше и балет, имаше и хореография, имаше и музика, която се пишеше специално за представленията. За мен това е останало като усещанe, че така трябва да бъде – музиката, песента, танца са неизменна част от едно представление. Децата са много сензитивни и чрез вплитането на тези изкуства се доближават към изкуството на големите. Аз съм изключително благодарен на Народно читалище „Зора-1860“ за създаването на „Пинокио“, на финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, на Венцислав Асенов, който изключително добре драматизира романи и приказки, на Борислава Захариева, млад художник и сценограф от Сливен, която помогна с костюмите и атмосферата на „Пинокио“. На диригента Георгиус Филаделфевс от Атина, който създаде музиката за спектакъла, на Наталия Хаджикостова, която работи с балерините. Много е важен и екипът, който създава даденото произведение, защото без хора не може. А те стават все по-малко и по-малко.“
Близо година е продължила подготовката на спектакъла „Пинокио“, с много интензивни репетиции преди премиерата на 30 септември.
Границата между любителския и професионалния театър, ако въобще към играта на деца може да проявяван този аршин, почти не се усещаше в „Пинокио“. Пластичността, усетът към текста, освободеността, присъствието на сцената у децата-актьори, се случва в хармония със сценография, музика и танц, декори, костюми. Всичко е естествено вплетено и затова и задържа интереса у най-непринудената и нелицемерна аудитория – децата, до края на постановката.
„Усещането за мост към професионалния театър е голямо удовлетворение. Всичко е въпрос на искреност. Когато си искрен с децата и те биват искрени. Когато има елемент на фалш или лъжа, те го хващат и има съпротива. Това го виждам и в училище. Така че най-важното е да сме искрени с децата и да се отнасяме с тях като с личности. Те така придобиват вярното самочувствие, не фалшиво самочувствие. Самочувствието трябва да е умерено и да има база. Така нещата се случват. Ако има вид професионализъм в Пинокио – това означава, че почти сме стигнали целта.“
Ивайло Гандев вярва, че заниманията по актьорско майсторство дават на децата вътрешна устойчивост и задълбоченост в мисленето, които са много важни в света на големите, независимо в коя сфера. „Една от основните ми задачи е да предам на децата нагласата за труд и постоянство. И в същото време да са търсещи, да проявяват инат в това нещата да се случат по-добре – да имат интерес, да изследват, да търсят причинно-следствени връзки, защото това ще им помага по-нататък.“
Ивайло Гандев разказва, че вече няколко негови възпитаници са завършили актьорско майсторство в ПУ „Паисий Хилендарски“ в Пловдив и в НАТФИЗ – София. По-важно според него е как те ще продължат, защото всеки трябва да търси своя път, да продължи сам. Признава, че винаги съветва своите деца освен в НАТФИЗ, да кандидатстват и други неща, които биха им дали възможност да се чувстват добре в битието, в което живеем. „Казвам им, ако имат възможност да излязат навън, да видят как се движи света отвъд границите ни, а ако се върнат – ще е много добре, ще привнесат нещо“.
Пожелал си е да има много здрави нерви, защото всичко е една голяма борба. „В работата най-много ми пречи липсата на постоянство, на далновидност, на усилие, тази нагласа – ако може да минем по-леко, да се случат нещата по-лесно и без труд.“
А най-много му помагат търпението и разбирането на хората около него, хората които обича и го обичат – близките му, които приемат, че той не е винаги на линия, когато имат нужда от него.
Как децата реагират на кризите, в които живеем, преодоляват ли ги – Ивайло има оптимистичен отговор на този въпрос. Той е урок по-скоро за възрастните, които трябва да контролират досега на децата с кризите както във вдъхновяващия филм на Бенини „Животът е прекрасен“. „Не мисля, че те приемат кризите така както ние, не им отдават огромно значение. По-скоро се сблъскват индиректно с тях чрез света на големите, на родителите. По време на COVID-кризата се налагаше да репетираме он-лайн и аз спрях заниманията още на втората репетиция, защото театърът е живо изкуство и има нужда от жив досег. След дългата COVID-ваканция децата бяха абсолютно адекватни, готови да работят отново. Те по свой начин преработват липсите и съзряват, но и излизат от тях. Усещането, че искат да са заедно, да репетират, да продължат, бе живо.“
Снимки: Личен архив Ивайло Гандев и sliven-news.com
