В България имаме все по-малко био плодове и зеленчуци, но пък все повече био ливади и пасища. Това показват данните в Аграрния доклад на Министерството на земеделието за 2021 г., пише agronovinite.com
Биологичните площи в ЕС нарастват, у нас намаляват
В целия Европейски съюз площта, използвана за биологично земеделско производство, продължава да нараства. Тя обхваща 14,7 милиона хектара през 2020 г., в сравнение с 9,5 милиона хектара през 2012 г., което се равнява на ръст от 56%. През 2020 г. общата биологична площ в ЕС е 9,1% от обработваемата земя.
У нас се наблюдава точно обратният процес – в края на 2020 г. общо регистрираните биологични оператори са 5 844 – с 561 по-малко спрямо година по-рано. От тях 5 417 са селскостопански производители, 220 са преработватели на биологична продукция и 207 са вносители, износители, търговци на едро и дребно.
Имаме все повече биоливади и пасища, но все по-малко био зеленчуци, пъпеши и ягоди
Спадът е най-силен при зърнено-житни култури, вкл. и ориз, където достига близо 13 на сто. Има ръст при при биоплощите с ароматни култури, медицински растения и подправки. Най-голям дял от тази група култури заемат площите с кориандър (6 022 ха), следвани от тези с лавандула (4 478,2 ха), резене (2 502,2 ха) и маслодайна роза (1 337,8 ха). При площите с трайни насаждения в система на контрол се наблюдава понижение с 1 673,6 ха или 6,3% спрямо 2019 г., а тези с пресни зеленчуци, пъпеши и ягоди се свиват с 540,5 ха или 20,4%,
Увеличение в сравнение с предходната година се отчита по отношение на площите с постоянни ливади и пасища – с 2 814,9 ха (10,3%), фуражни култури от обработваеми земи (култури за зелено) – с 32,6 ха (7,5%) и угар – с 681,7 ха (27,2%). През 2020 г. се запазва тенденцията за по-слабо развитие на сектора на биологичното животновъдство в България спрямо биологичното растениевъдство, като има и намаление – с 571 говеда, 3 892 овце, 879 кози и 16 072 пчелни семейства.
Австрия и Естония са с най-големи площи за биоземеделие в Европейския съюз, ние сме на опашката
Австрия и Естония са с най-големи площи за биоземеделие в Европейския съюз, ние сме на едно от последните места, сочи статистиката на Евростат. Според диаграмата, процентът на обработваемата земя, използван за биоземеделие, е 2.3 на сто, което представлява 116,2 хил. ха, с 1,3% по-малко в сравнение с 2019 г.
В Австрия 1/4 от цялата обработваема земя се използва за биологично производство, в Естония – 22%, а в Швеция – около 1/5. За разлика от тях, делът на биологичното земеделие е под 5% в осем държави членки на ЕС, сред които и България. След нас са само Ирландия и Малта.
През 2020 г. Швеция е с най-висок дял на биологични зърнени храни (7,1 %) и пресни зеленчуци (17,8 %) в общото си производство, докато Гърция е първа с дела на биологичните животни от рода на едрия рогат добитък (30,3 %).
