Прекрасният спектакъл „Грозното пате“ препълни залата на Кукления театър в Сливен днес преди обяд. С половин час закъсня премиерата, която откри и новия театрален сезон, тъй като залата бе тясна да поеме всички родители и деца, желаещи да видят постановката.
Грозното пате, разказано на сливенска сцена, докосна сърцата с кукли и актьори, в чиито очи, пера и опашки децата долавят ясен характер, с пластичната, чиста и естествена сценография, прекрасната музика, но и със съвременния прочит на една класическа история.
Един непохватен ангел-пазител, който не се е справил в спасението на хората, получава последен шанс да се докаже като спаси едно пате. За него това обаче е усилие да спаси себе си от мисълта, че е пълен провал и да изпъни мечтата си да бъде признат и значим.
Той бди над грозното пате, което също не вижда смисъл да продължи да живее, защото е токова грозно, че дори лисиците не искат да го изядат. Малко плахо и доста нелепо, ангелът пазител му помага да оцелее при изнервената майка, разкъсана от майчинския инстинкт и желанието да се хареса на обществото, при пауна-красавец, който, въпреки пола си, иска някой да му вика „мамо“, със семейството лисици, в които мъжът под чехъл е вегетарианец…
Грозното пате живее в един труден свят, който толкова прилича на нашия днес. Свят на леко сбъркани и повърхностни образи, в които ако не си красив като паун или не участваш в хора на кокошките, а се отличаваш с чистота и доброта, си обречен да бъдеш аутсайдер.
Ангелът и патето, които всъщност са един и същи образ, оцеляват, въпреки злобата в кокошия двор, агресията на кучето и нападението на ловците. Те са колебливи и уплашени, но носят силата на светлите души и умението да правят стоп-кадър на страшното и да го променят. Накрая ангелът разбира, че не му е нужно признание, а патето е красив лебед, но си остава същото. Двамата извървяват пътя към смисъла да се живее, а той е да продължаваш напред към светлината, каквото и да ти струва това.
Светлината всъщност играе магична роля в това представление. Смелото, но и деликатно решение с джобните фенерчета осветяват душите и лицата на героите, а стоп-кадъра на трансформацията на всички опасности е облян с магична светлина. Музиката помага на светлината в тази игра на истинско и фалшиво. А важните разговори в постановката се случват по мобилен телефон, за да не забравяме все пак, че сме тук и сега. „Ало, ало“ бе и репликата, която малчуганите в публиката повтаряха най-често по време на постановката.
Едва ли децата разбират посланията в такава сложност, но в очите и душите им ще остане едно зрънце, което ако се отглежда както трябва ще възпита усет към красивото и ценното. Както и устойчивост към лошото, както и сила в неизбежните моменти в живота им, в които ще си казват: „от мен нищо не става“, „не съм като другите“. За тях е много по-директната поука на спектакъла: „Грозното пате не е грозно, а е различно. Погледнете тези любопитни, наивни и топли очи – те обичат, те се страхуват, те се вълнуват. Различен не означава грозен, а някой когото да опознаеш и откриеш богатството на душата му.“
Драматизация: Здрава Каменова, Сценичен вариант и постановка: Ивет Лазарова – Торосян, Сценография:Наталия Гочева, Музика: Михаил Шишков, Актьори: Цветелина Николова, Христо П. Иванов, Силвана Петрова
Снимки: Държавен куклен театър – Сливен
Автор: Елена Харизанова
