Шест са мандатите в 21 МИР-Сливен – в прогнозите за това кой какво ще вземе след изборите на 2 октомври, няма голяма интрига. В прогнозите, заради липсата на местна социология, използваме данните от последните 3 парламентарни избори за 21 МИР-Сливен, официално оповесетни от ЦИК. Те са толкова начесто, че могат да бъдат използвани като регулярен социологически сондаж.
Кой с каква тежест влиза в предизборната кампания в Сливенско, която започва след ден?
ГЕРБ-СДС
Традиционно ГЕРБ-СДС вземат най-висок резултат в облстта. Логичният спад миналата година се дължи на политическто разместване в национален план, умората от управлението на ГЕРБ и излизането им от изпълнителната власт. Най-общо казано националната Промяна обаче не успя да промени и броя на мандатите на ГЕРБ-СДС в региона. Те останаха два. Вероятно така и ще бъде след 2 октомври. В регионален план, местната власт е под управлението на ГЕРБ в четирите общини на област Сливен. На частичните местни избори в Нова Загора преди два месеца партията безапелационно изпрати Галя Захариева на кметския пост, въпреки че и управляващите от Продължаваме промяната имаха своя кандидатуа. ГЕРБ демонстрират и най-голяма монолитност в листите си, излъчвайки неизменно чело – Танева – Белова плюс присъствието на бившия областен управител Божурски. Отливът от Продължаваме промяната в национаен план вероятно също ги прави спокойни за предстоящата кампания.
Продължаваме промяната
Продължаваме промяната постигнаха много близък до ГЕРБ-СДС резултат на изборите през ноември миналата година. Вълната за тях бе достатъчно силна, но след изборите постепенно трупаха негативи от управлението по време на криза, неопитност, липса на синхрон, охладняването на отношенията с Президента и силна негативна кампания срещу първите им лица в управлението. В регионален план позитивното присъствие на Татяна Султанова бе помрачено от липса на ангажимент по регионални проблеми и от излизането на втория от листата – роденият в Тдвърдица пилот Георги Гвоздейков. Той използва Парламента като трамплин за кариера във високите етажи на държавата като ръквдител на новата компания, управляваща въздушните линейки. Това предизвика неловка ситуация в Сливен. Никой не пожела да заеме мястото му в Народното събрание в края на мандата и се наложи последният в листата – младият Жеко Дандаринов, да спаси ситуацията като стане депутат за един ден. Въпреки всичко Промяната в Сливенско ще се бори отново за два мандата.
„Има такъв народ“
„Има такъв народ“ губи подкрепа. Политическата сила се появи с мисията да проправи пътя на Промяната, изпълни част от функциите си по „демонтиране“ на предишната власт и сега следва логичен разпад. За дискредитирането на „Има такъв народ“ и загубата на доверие има много причини, но основната е, че се появи и функционира като тактически проект, а не като дългосрочен субект в политиката. В Сливенско проектът постигна 2 депутатски места през юли 21 г., но на последните изброи се срина наполовина подкрепа. Мандатът на предстоящите е под въпрос не само заради националната криза на движението. Организацията в Сливенско се разпадна преди месец. Областният координатор на „Има такъв народ“ (ИТН) в Сливен Диньо Добрев обяви, че се оттегля от партията заради разминаване сценностите му за смяна на модела в България. На Златомира Мострова, която води листата в Сливен и магистър по право и народен представител в трите последни парламента, ще й се наложи да прави тежка кампания в региона, за да запази мандата.
Голям е сривът и на БСП в региона
И ако при „Има такъв народ“ става въпрос за политически проект , т.е. за нещо с определен срок на годност, при БСП сме свидетели на поетапно и сигурно разрушаване на един от стожерите на политическата система. Въпреки участието си във властта, БСП губи в национален план. Въпреки възможностите си за влияние в местената политика чрез достатъчно представителство в Общинските съвети в общините в областта, БСП губи влияние в Сливенско. Причината за това е не само изчерпването на най-сигурния електорален резерв – възрастните хора. Дълбокият корен на проблема на БСП е, че и в нациналната политика, и в Сливенско тя се превърна в статукво и в удобен спаринг на доминиращата политическа партия в последните почти 15 години – ГЕРБ. Така че радосттта в ляво от „детронирането“ на Борисов въщност е ялова и не носи нищо на социалистите. Новината за тях е, че ГЕРБ все още имат ресурс да са в челото на политическата надпревара, а реално „детрониране“ се случи в ляво и БСП е вече маргинална политическа сила. Успехите на елита – вицепремиерски и министерски позиции, са само за лична употреба, а не носят електорална тежест.
Дали БСП ще вземе мандат в Сливенско не е от значение за региона, процесите там изглеждат необратими. Деян Дечев, който до скоро бе съветник на министъра на земеделието Иван Иванов, има сравнително ясна задача – да събере гласове, за да вкара себе си в парламента. Амбицията на малцина активисти и бизнесмени да работят, произтича от надеждата, че БСП пак ще влезе в коалиция и ще ги „реализира“ във властта на местно или национално ниво. Срещу тази амбиция обаче стоят големите вътрешни интириги в БСП на местно ниво, които продължават да я обезкръвяват.
„Възраждане„
Потенциален проблем за левия вот идва и от „Възраждане“. До момента новите патриоти не събраха за мандат в Сливенско. Много активните и често крайни изказвания на лидера им Костадинов обаче вдигат подкрепата за тях в национален план сред един много широк профил – икономически и сциално ограничени, с по-ниско образование, без тдвърди убеждения, мразещи политическата класа. Разочарованието от НФСБ и ВМРО, както и войната в Украйна, добре употребена от „Възраждане“, фокусират допълнителен русофилски, патриотичен, консервативен вот. Дали част от военните и семействата им в Сливен ще ген. Милев от БСП или листата на „Български възход“ на ген. Янев (която не успя да покаже особена сила) вече е под въпрос.
Мандатът на „Възраждане“ зависи много от кампанията и лицата. Тук новите патриоти заложиха на младия Климент Шопов, роден в Канада, живеещ от две години в Сливен, който е избрал заради корена си и „свободата, която българинът има в духа си“. Така умните и красиви демократи получиха в негово лице контрапункт – образован в чужбина, умен и красив индустриален инженер – патриот. Шопов е и единственият водач на листа, който обяви и колко депутати ще изпрати „Възраждане“ от региона – двама. Предизборното „завишаване“ е обичайно, но при добра организация „Възраждане“ ако не вземе мандат, ще разпилее още левия електорат.
ДПС
Всяка мобилизация на патриотичен вот, с висока вероятност ще предизвика ответна мобилизация на другия полюс.
В два последователни избора ДПС не вкараха депутат от Сливенско и не показаха пълните си възможности. Дори през юли и ноември миналата година да е нямало искане за пълна мобилизация или пък „организационни“ казуси, това са най-лесните за решаване при движението проблеми. На предстоящите избори, ако се съди по сигналите от центъра, мобилизацията ще е по-висока. Преди две седмици, лидерът Мустафа Карадайъ заяви: „България има нужда от ДПС във властта, за да за да може да има сигурност в страната и стабилност в тези тревожни времена и да преодоляваме кризата.“ Това вероятно е знак, че в регионите, в които ДПС не е традиционнна сила, ще се върви към силна мобилизация и висок резултат. Мандат за ДПС не е изключен в Сливенско, ако от централата искат резултат. За ДПС ще работи и „улеснението“ за преминаване само с лични карти на български граждани през българо-турската граница. Хатидже Георгиева с опит като зам.-кмет на Сунгурларе, която води листата в Сливен, може отново да се окаже депутат.
„Демократична България – Обединение“
Както в „старото“ ляво, така и в „старото“ дясно текат процеси на разпад и водещ фактор при политическто поведение е как партийната аристокрация вижда себе си в следващото управление със силните на деня. Отпадането на адв. Димитър Сяров от листите на десните в Сливенско, вероятно показва как национланите сметки на партийните шефове, могат да имат негативен отзвук в регионите. Сяров успя да постигне гласове за мандат на два пъти миналата година. Той е разпознаваемо лице сред местните десни хора и като бивш Областен управител и член на националното ръководство на ДСБ. Отстъствието му от листата, каквито и да са качествата на колегите му в нея, ще доведе до загуба на шансовете за мандат.
От бързия преглед е почти ясно, че 4 мандата най-вероятно ще отидат при първите – ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната. Останалите два мандата от общо шест ще бъдат разиграни в оспорвана битка между четири партии – „Възраждане“, ДПС, БСП и „Има такъв народ“.
Много важно е и каква ще бъде избирателната активност. Тенденцията от последните три избора е тя да намалява драстично.
Ако на 2 октомври падне под 25% всеки глас ще бъде от значение, както за закръглянето на мандатите на големите партии, така и за прескачането на бройката гласове за мандат от малките.
За резултатът определено влияние ще има и начинът на гласуване.
При машинния вот отпадат съмнения за „традиционните“ манипулации на хартията в секциите, но се подвигат въпроси за коректността при обработката на данните. При назначаване на служебното правителство, Президентът директно поиска повишаване на доверието в машинния вот, ясна методика, увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването през зареждането на софтуера до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата.
Освен изразените на глас притеснения за манипулации от Президентството, в Сливенско, за съжаление, степента на образованост и дигитална подготвеност на масата от избиратели, както и затруднения от чисто „възрастов“ характер, поставят доста въпросителни пред сто процентовата акуратнст на машинния вот.
