Докато минавах покрай един супермаркет съгледах Корупцията. Свила се горката и трепери.
-Какво става, скъпа?- подхвърлих й аз – Нещо от студа ли те втресе или от новата валута?
-Не, бе! – отвръща ми тя – Нали виждаш предстоят избори и пак взеха да се множат кандидатите да се борят с мене. Аз обикновено през това време си отдъхвам. Знаеш за комисионните от енергийни доставки, годишни финансови отчети, които обслужвам. Все уредени неща, гдето си вървят вече договорени и всеки си знае процента. Статукво! А сега тези поредните нови борци срещу мене – докато ги намачкам и опитомя, ще минат два, три месеца. После пустите ще почнат да се дуят, да си дерат ризите и дорде намеря къде да им навра парцалите при тази криза с боклука, ще пукне пролетта. Сетне идва лятото и ще се навъдят на опашката разни строители, еколози, експерти, хотелиери – с две думи спокоен ден няма да видя. Тъкмо мислех да прескоча до Брюксел, където нещата са утвърдени от десетилетия. Текат си по канален ред и малцина са тези, които искат да наложат изменение в тактиката. А бе, честно казано да отдъхна там и да събера водещ опит. И ето ти на. Тук все бъка от промени и разни „експерти“ с нови идеи. Мира няма.
Помислих си: “Права е горката. У нас ежедневно се множат юнаците, готови да се включат в далаверата. И който се върне от чужбина, бърза да се изпъчи с натрупани познания като задължително почва с революционни лозунги за колосална борба с порочната корупция, дето само той може да пребори. Разбира се, ако му се даде нещо важно – подходяща позиция и цялата власт в ръцете.“ Така казват било от векове и станало част от манталитета на обществото.
18.01.2026 г.
Йордан Нихризов
