Един от кандидатите за кмет на столицата, който по позната методика е покрит с информационна тишина

Снимка: Станимир Лучков

Промотирането на кандидатите за кмет на най-многолюдната община в
България започна още месеци преди обявяването на изборната кампания. Както
обикновено се случва у нас през последните години в сянката на
информационния поток остават личности с достойнства, издигнати от партии,
които не са създадени по модерната методика на политически проекти или
сглобки, изградени върху противоречия, а почиващи на идейни позиции и
традиции. В подобна ситуацията е кандидатът на Българската
социалдемократическа партия /БСДП/, който тя предлага на предстоящите
избори в търсене на обществено доверие за позитивни и конструктивни
обществени решения. Това е човек с ясна политическа биография и научни
интереси, но нека отговорим накратко на въпроса: “Кой е той?“.
Доц. д-р Теодор Дечев е завършил ВИАС през 1984 г. През 2003 г. се
дипломира като магистър по политология в Софийския университет „Св.
Климент Охридски“. От 2005-а до 2007 г. е докторант на свободна подготовка в
Института по социология при БАН, като от 2007 г. е доктор по социология.
От 1984 до 1991 година работи като проектант, групов ръководител и
водещ конструктор в КИПП „Електропроект“.
Влиза в БСДП на 01 февруари 1990 година, с излизането на първия брой
на вестник „Свободен народ“. Член на Националния комитет на БСДП е от 1994
година. Член на ИБ на БСДП и заместник-председател на партията е от 1995 до
1997 (при председател д-р Петър Дертлиев) и от 1998 до 2003 година (при
председател Йордан Нихризов). От 1993 до 1997 е главен редактор на вестник
„Свободен народ“, а от 2012 до 2013 година – директор на вестника. През 2003
година се оттегля от ръководството на партията, поради влизането му в
Икономическия и социален съвет на Република България.
В периода 1998-2001 г. е зам.-министър на труда и социалната политика в
кабинета на Иван Костов, където министър на труда е Иван Нейков. През същия
период е член на Съвета по европейска интеграция на Р. България.
В периода от 2003 до началото на 2012 година е зам.-председател и
председател на ССИ и член на Националния съвет за тристранно сътрудничество
(НСТС). През 2002-2003 г. е експерт на Европейската комисия по въпросите на
социалния диалог, в периода 2003-2005 г. е член на Икономическия и социален
съвет на РБ.
През 2009 година е независим кандидат за кмет на София срещу Йорданка
Фандъкова, подкрепен от екологични движения.
От 2014 г. до днес е директор „Индустриални политики“ в Асоциацията на
индустриалния капитал в България (АИКБ). От 2018 година до сега е

изпълнителен директор на Института за устойчиво икономическо развитие при
АИКБ.
От 2016 г. е редовен доцент във Висшето училище по сигурност и
икономика (ВУСИ), гр. Пловдив. Създател на Лабораторията по проблемите на
Черноморския и Каспийския регион (ЛПЧКР) при Висшето училище по
сигурност и икономика (ВУСИ) и на четири езичния сайт blacksea-caspia.eu .
Преподавал е също в НБУ, ВТУ „Кирил и Методий“ и в УНСС. Учебните
му курсове включват лекции по: социология, етносоциология, европейски
индустриални отношения и социален диалог, индустриални отношения и
сигурност, етнически конфликти, противодействие на конвенционалната
престъпност, глобализация – теория и практика.
През 2007 година е приет за член Международната асоциация по
индустриални отношения (International Industrial Relations Association – IIRA),
днес International Labour and Employment Relations Association (ILERA). От 2021
година до днес е член на Американската социологическа асоциация (American
Sociological Association – ASA).
От 2002 година до днес е член на Българската асоциация за политически
науки и на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране.
Автор е на над 40 научни публикации в сферата на строителните
конструкции и на над 80 труда по социология, политология, индустриални
отношения, етнически конфликти и международна сигурност.
Най-известните му самостоятелни книги са:
„Гъвкави форми на работа“ и (пост)индустриални отношения в Централна
и Източна Европа;
Взаимодействие между институциите и индустриални отношения;
Индустриални отношения и сигурност – социални концесии в
колективното договаряне;
Азербайджан и Туркменистан на газовата шахматна дъска;
Помощен доклад към Становище на Икономическия и социален съвет на
Р. България на тема: „Икономическите последици от разпространението на
COVID-19 в България и мерки за преодоляването им“;
От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати;
България и Украйна – цивилизационни разломи и политически
успоредици.
В съавторство е издал книгите:

Българските работодатели и жените в труда (диагностика на
равнопоставеността по пол);
Social Dialogue and Employment of Women in the Field of Biomass Utilization
in Bulgaria;
Иновации в колективното договаряне. Европейски и български аспекти;
Бяла книга на добрите КСО практики;
Новите хоризонти на корпоративната социална отговорност.
Постоянно превежда от английски и руски език. Блогът му в мрежата:
„Панта Рей – всичко тече“ (teodordetchev.blog.bg) вече има повече от 5 520 000
посещения. Главен редактор на сайтовете blacksea-caspia.eu и svobodennarod.eu .
Дали подобна биография би представлявала интерес за нашия избирател
зависи преди всичко от възможността той да се запознае с нея. Останалото се
определя от оценката и желанието дали да се заложи на конструктивния подход
и решения на реалните проблеми или единствено на ефектни обещания, които
бързо отшумяват след сблъсъка с реалността, както вече често се е случвало.
Йордан Нихризов
26.09.2023 г.