На 3 декември 2021 година се отбелязват 201 години рождението на Сава Доброплодни.
Сава Илиев Доброплодни оставя трайна следа в културната история на
България като един от най-изтъкнатите възрожденски учители, плодовит
книжовник, читалищен и театрален деец, борец за духовна свобода, активен
общественик.
Роден е на 3 (15) декември 1820г. в гр. Сливен в семейството на
хаджи Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора
гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика и посвещава живота си на
учителската професия по двата езика, както и на църковното пеене. Майка му,
хаджи Трендафила, e получила манастирско образование и също учителства още
от младини. През 1805 г. родителите му откриват в дома си едно добре уредено
килийно училище. От тях Доброплодни наследява огромната любов към
учителската професия.
Сава Доброплодни започва своето образование в училището на баща си. От
малък той е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик, има приятен глас и е
ръкоположен от Адрианополския митрополит за „анагност“. След Руско –
турската война от 1828 / 1829 г. семейството му се преселва в Плоещ (Влашко),
където през 1833 г. баща му умира от холера и семейството е принудено да се
завърне в Сливен. Тук Сава продължава образованието си в „елинското“ училище
на Гаврил Кръстевич.
През 1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги хаджи Канев изпраща
Сава Доброплодни в Цариград, в семейството на своя съдружник – гърка Челеби
Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото се учат при йеромонах Теофил.
В този дом Доброплодни се запознава с Г. С. Раковски и по негово настояване се
обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в
Куручешменското училище. На молбите му откликват Хаджи Георги Хаджи
Канев и Добри Желязков Фабрикаджията, които отпускат средствата,
необходими му за учението в това прочуто училище.
В Куручешменското училище учи шест години като разширява познанията
си по гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява
новогръцкия език, придобива много знания. Заради знанията си по класическа
литература получава и името „Евкарпидис“ (Доброплодни). През юни 1842 г.
завършва с отличие учението си и приема поканата на котленските първенци да
стане учител в техния град. В Котел Доброплодни пристига на 29 юни 1842г. и
веднага разгръща широка дейност: преподава, води преписки с изтъкнати
учители, среща се с видни дейци. Научил, че в църквата тайно се пази ръкопис на
Паисиевата „История“, намира време да го препише. Става известен в цялата
страна и при него идват да се учат много будни младежи. В Котел учителства 5
години.
През 1847г. С. Доброплодни е назначен за учител и църковен певец в Шумен.
През 1849 /1950г. в града е изградено и класно училище. „Полугимназия“, на което
през 1852г. е назначен за директор.
Интересен момент в биографията на Доброплодни е учителстването му в
Карловачката гимназия /Сремски Карловци/ от м.октомври 1853 до юли 1855г.,
където преподава гръцки език. Престоят му в Сремски Карловци е твърде
полезен за него. Тук той научава добре сръбски език, учи немски и латински.
Среща се и общува със сръбския патриарх и други образовани и културни хора. В
гимназията усвоява педагогически знания и опит, които използва в понататъшната си педагогическа дейност в България.
След завършването на учебната 1854 / 55 г. Сава Доброплодни се завръща в
България и се установява отново в Шумен. Тук той на дело прилага
педагогическия опит натрупан в Карловачката гимназия, свързан с
организацията на учебното дело. Преустройва училищата в Шумен по образец
на сръбските в Карловац и на другите славянски в Австрия. Основава
полугимназия и девическо класно училище. Организира честване деня на Кирил и
Методий като всенароден празник на българската писменост и славянската
култура.
Грижите за училищата изцяло запълват времето на Доброплодни, но още
след връщането си от Австрия, той преценява, че е дошло време в Шумен да
бъде открито „едно казино“, което да отрази стремежа на шуменци към
приобщаване с ценности на общочовешката цивилизация. Така на 29 юни 1856 г.
в града се ражда третото поред, след Свищов и Лом, българско читалище, на
което става първи председател. Наскоро след основаването на читалището у
младите читалищни дейци се явява желанието да си имат и свой театър.
Идеята бързо се осъществява. На 15 август 1856г., в едно малко и неудобно
салонче, се играе комедията на Доброплодни „Михал“. В този ден се ражда
Българският национален театър.
През 1859г. Сава Доброплодни се връща в родния си град. В Сливен той
системно и настойчиво осъществява редица културно – просветни и
общополезни начинания. Реорганизира училищата и създава едно централно
училище – Сливенско – Клуцохорска полугимназия. През същата година отваря и
едно от първите по българските земи неделно училище за възрастни. Изнася
всяка неделя след черква подходящи лекции на морално – етични теми. Още през
1859 г. реорганизира и училищната библиотека. За пръв път през 1860г. т. нар.
Гимназиална библиотека става обществено достъпна и отваря вратите си за
гражданството. По негово предложение на 19 декември 1860г. в Сливен се
открива и читалище /дн.читалище „Зора”/. За съжаление, опитите му да стане
проводник на европейския бит и култура / музика, танци, облекло/ в града среща
яростната съпротива на сливенското чорбаджийство. Затова напуска Сливен и
постъпва на работа като учител във Варна.
Във Варна учителства две учебни години /1862 / 63г. и 1863 / 64г./ . Там
също урежда класно училище и активно участва в обществения живот на града.
Следващите години, Доброплодни последователно е учител в Тулча/1864 –
1870 и в Силистра /1870-1872/, където на 1 септември 1870г. основава читалище.
В началото на 1872г. под негово ръководство в Силистра се създава и театрално
дружество. Тук взема и живо участие в борбата на силистренци за църковното
им освобождение. Избран е за делегат на Силистренската епархия за Народния
църковен събор в Цариград за избиране на екзарх и членове на екзархийския
съвет.
От 1872г. С. Доброплодни е учител в Кюстенджа, където разширява
учебната програма на училището, въвежда и някои класни дисциплини, по негово
инициатива се създава читалището в града. Тук написва няколко позорищни игри,
между които и драмата „Светослав“, които под негово ръководство са
представени за пръв път на сцена. През 1875 г. отново е поканен за главен
учител и певец в Тулча за три учебни години. Там дочаква Освобождението.
От 1878 до 1881 г. Доброплодни е член и председател на Окръжния
управителен съвет във Варна, а след това – инспектор на Разградски учебен
окръг – до 1885 г.
Умира на 19 април 1894г. в София.
