На 27 декември Православната църква отбелязва паметта на Свети Стефан, един от най-важните и почитани християнски светци. Той е първият мъченик за вярата, известен като архидякон и един от първите седем дякони, избрани от апостолите за служение на Църквата.
Свети Стефан е бил изпълнен с голяма вяра и сила, чрез която извършвал чудеса и защитавал християнските истини. Той е изобличавал религиозните водачи за тяхното неразбиране на Божията воля и отхвърлянето на Иисус Христос като Месия. Заради смелостта и проповедите си е изправен пред Синедриона, където с дръзновение говори за историята на спасението и посочва греховете на обвинителите си. Тази истина предизвиква ярост у тях, и той е осъден на смърт чрез убиване с камъни.
Последните му думи преди смъртта са молитва за прошка на неговите убийци: „Господи, не зачитай им този грях“ (Деяния на светите апостоли 7:60). Това го утвърждава като пример за християнско милосърдие и прошка.
Свети Стефан е символ на твърдостта във вярата, отдадеността на Бога и готовността за жертва в името на Христовото учение.
В традицията на българския народ денят на Свети Стефан се свързва със семейните ценности и сплотеност. Мнозина вярват, че този празник „затваря“ цикъла на коледните празници и носи посланието за ново начало и надежда.
На този ден имен ден празнуват всички с имената Стефан, Стефка, Стоян, Стояна, Станимир, Станка и техните производни.
