Днес, 4 декември, православната църква почита света Варвара. Според преданията тя е родена в село Елешница, Разложко, което в Древността се е наричало Илиопол. Отличавала се с особена и впечатляваща красота. Варвара се запознава с християни и приема християнската вяра. Когато баща й научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват, а управителят на града я осъжда на смърт. Мощите ѝ се намират в Киев, а една малка частица от тях е в софийската църква “Свето Преображение”. Над гроба ѝ е построен храм, където вярващите намират изцеление на своите недъзи.
Света Варвара се приема за покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали време да се покаят и причестят. Тя покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката.
В българският фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара (4 декември) – свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
До деня на света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия.
На този ден се извършва обредното гадаене по първия гост, „полазник“, влязъл в къщата – по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.
Извършва се и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърля в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите.“
Имен ден празнуват всички, носещи имената Варвара, Варвадран, Варя, Варадин.