На 11 март Българската православна църква почита паметта на Св. Софроний Врачански – български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.
Роден е в гр.Котел със светското име Стойко Владиславов. Сам е описал живота си в книгата „Житие и страдания грешнаго Софрония“. Бил е учител, след това свещеник, понесъл много страдания от турците. Овдовял, приел монашество, брат на Къпинския манастир, Великотърновско, с име Софроний – възведен епископ Врачански.
През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след проведената в този период Руско-турската война. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.
Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 година.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмнику Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Софроний пише и друг сборник – „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.
Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година).
Същата година Димитър Попски пише за него ода.