Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово – 27 декември.
От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан първомъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община – църква. Това е била първата християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
Мощите на св.Стефан били открити почти 400 години след неговата смърт, през 415 г. Историята на тяхното откриване била описана от палестинския свещенник Лукиян. Той сънувал Гамалиил, който погребал тялото на св. Стефан на негова земя, в близост до Йерусалим – в Кафар-Гамала. Според разказа на Лукиян при откриването на мощите въздуха се изпълнил с благоухание и 73 човека се изцелили от различни болести. Мощите били пренесени в Сионската Църква в Йерусалим, но част от праха и няколко кости Лукиян предал тогава на намиращия се в града испански свещеник. В Йерусалим, на предполагаемото място на мъченическата смърт на св.Стефан била построена базиликата св. Стефан.
Молитвите към Св.Стефан помагат за изцеление от тежки болести, при финансови затруднения, за подобряване на съпружески отношения.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава (поради това, че в превод от гръцки Стефан означава „венец“), Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Заприн, Запрян, Заприна, Запринка, Запряна.
.
