– Г-жо Танева, прогнозата ви – ще има ли правителство в мандата на това Народно събрание? Усилията на ГЕРБ не доведоха до резултат, има ли разумно сечение сега, ще го търсите ли с мандатоносител БСП или решението са нови избори?
Въпреки очакванията на обществото за редовен кабинет не мога да бъде оптимист за това с настоящия трети мандат, който бе връчен на БСП. Отново ще повторя, че ние от ГЕРБ – СДС, независимо от идеологическите си различия и политическото противопоставяне от самото създаване на ГЕРБ, ще участваме във всички разговори, на които ни поканят с цел да се състави кабинет – дори да не участваме в него, можем да подкрепим политики, които са заложени и в нашата управленска програма. Само напомням, че единствено ГЕРБ – СДС положи реални усили да направи кабинет – покани всички на разговори, направи всички отстъпки, които различни политически сили поискаха – предложи технократски кабинет, без нито едно политическо лице на ГЕРБ, с министри – експерти в своите области, вкл. познати лица, свързвани са политически сили – опоненти на ГЕРБ. Но и това не помогна, събрахме 113 гласа от нужните ни 121, малко не стигнаха, но не стигнаха. Моето обосновано предположение е, че резултатът от гласуването на практика показва и доказва нежеланието на определени политически сили – на практика половината в НС – да се състави редовен кабинет. И причината се крие в предприетите от тях политически стратегии с целта да бъдат спечелени големи областни градове на местния вот. Именно подобни политически цели стоят и зад необяснимото в идеологически план партньорство между ДБ и ПП. ПП се наложи като твърда лява партия, с леви политики и леви цели, говоря извън общия популизъм, с който се заливаме от всеки комуникационен канал последната година, година и половина. И за съжаление на всички, вкл. и на тези, които саботираха възможностите за сформиране на редовно правителство – най-вероятния сценарий е нов предсрочен парламентарен вот, може би ва началото на април. На него ще се борим за недостигащите ни няколко гласа за кабинет, той разбира се може да бъде в различна конструкция според резултатите. ГЕРБ направи всички поискани отстъпки, стана ясно, че диалог можем да води с всеки, който иска да води такъв, а не да прави политически представления или както стана нарицателно по управлението на Кирил Петков – „маркетинга е важен“ – политически маркетинг, съдържанието няма значение…
– Ще има ли отражение серията от парламентарни, управленски кризи, върху местните избори?
Със сигурност ще има, надявам се да не е също в намаляване на интереса към участие в гласуването. Негово величество избирателят ще се произнесе, трудно ми е да го прогнозирам. Но няма как да не се съгласим, че година и половина политическа криза, рушене на институционалността и държавността, няма как да не провокират недоверие към настоящата форма на демократично управление – парламентарната република. Нечуваемостта и самочувствието, че „всичко започва от мен“ са най-лошите съветници в политиката. Да, приемствеността в управлението, не е характерна за българската политическа реалност и това е нанесло само вреди в годините назад. Но никой не си е представял, че властта може да се употреби от неосъзнати за това ниво личности, разбирайки себе си като революционери и вярвайки, че разрушаването на държавата е необходимото зло. Липсата на експертиза по секторните политики беше потресаваща в последния редовен кабинет. Това се допълни и с два международни корупционни скандала – Джемкорп и NEXO, разследвани и от чужди служби, и финансирали партиите на промяната. Това помогна популизмът на надделее във вземането на решенията и се създаде най-непрогнозирумата среда на работа и живот в последните години. И днес чета статии в чуждата преса с определения за нас от сорта на „най-лошата страна в ЕС“. И ако щетите от некомпетентността в управлението и корупционния риск във времето са поправими в къс срок, то имиджовите щети за страната от всички тези политически памфлети на ПП, извиращи от всички комуникационни канали, ще бъдат бреме на управлението поне на няколко редовни кабинета. Което е много жалко. Неосъзнаването на държавността води дотук.
По-добро от демокрацията няма и независимо от дефицитите трябва да продължим да подобряваме системата. Не споделям по никакъв начин гласовете в последно време от различни политически анализатори за нова форма като президентска република. Напротив, смятам, че Президента е солидарно отговорен с партиите в Парламента за продължаващата политическа криза. Без значение кой е Президента в момента. А в разговорите с хората усещам формирането на недоверие към парламентарната република и задаването на въпроса не е ли по-спокойно с Президентска такава. Не, това ще задълбочи дефицитите досега и ще засили авторитаризма в държавното управление.
– Какво да очакваме в Сливен на местния вот – вие управлявате общината втори мандат, това освен предимства, носи и проблеми, критики, негативизъм?
Местните избори винаги са различни от парламентарните, при тях има местна мотивация във всяко населено място и е доста по-различно. Все пак партиите с изградена структура и реален партиен живот винаги имат предимство на старта. А финала зависи от личностите, които ще предложат за избор на гражданите – качество на експертиза, възможности, визионерство. Да, факт е, че ние управляваме два мандата с кмет Стефан Радев, всяко управление носи след себе си и отрицателен вот. Обикновено българина гласува “Против”, а не “За”. И така докато открие своето “За”, някои и не го откриват. Много неща могат да се кажат. Но когато цифрите говорят, коментара е ненужен. Стефан Радев пое управлението на Общината в момент, в който не можеше тока да се плаща даже, на практика фалирала община. Сега сме една от общините в най-добро финансово положение и всяко управление ще има перспективата да реализира визията си, с по-малка зависимост от Държавата. Вярвам, че ще дойде ден, в който можем да оценяваме компетентните управленци.
