В рамките на дебата по внесените промени в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Татяна Султанова отправи предложение за създаване на работна група, на която да бъдат поканени всички заинтересовани страни и да се подготвят обмислени и съгласувани текстове в закона, които да доведат до ефективно решаване на проблема със сметищата, които са затрупали всички региони в страната. Предложението ѝ срещна подкрепа от представители на различни парламентарни групи, като стана ясно, че въпросът изисква надпартиен консенсус и дългосрочен подход.
На първо четене депутатите приеха законопроект за промени в ЗУО, който ще даде възможност на кметовете да налагат санкции при установяване на нарушения. Този механизъм беше отнет след решение на Върховния административен съд от 2021 г., което създаде правен вакуум и остави местните власти без инструмент за директно въздействие при нарушения, свързани с нерегламентирани сметища и замърсяване.
Въпреки принципната подкрепа, в залата се чуха гласове за по-цялостен и стратегически подход – най-ярко формулиран именно от Татяна Султанова.
По време на обсъждането Султанова заяви, че предложените изменения в закона представляват „опит да се прикрие огромното мълчание на управляващите по отношение на продължаващото десетилетия безвремие в управлението на отпадъците“. Тя подчерта, че в правителствената програма липсват реални ангажименти в тази сфера, че в бюджета за 2025 г. и тригодишната бюджетна прогноза към нея, не са заложени адекватни средства, а законодателна програма на правителството изцяло липсва. „Налице е пълна абдикация на местните власти от проблема с нерегламентираните сметища. Пълна абдикация има и от страна на РИОСВ“, заяви още Султанова от трибуната.
В изказването си тя представи конкретни данни от свои парламентарни питания. В една от общините в избирателния ѝ регион в област Сливен за последните четири години няма нито един съставен акт от страна на РИОСВ, нито дори констативен протокол с предписание за закриване на нерегламентирано сметище от страна на кмета. В друга – най-голямата община в страната – за 15 години са издадени едва 20 акта от страна на кмета и само 2 от РИОСВ. „И двете общини, особено в малките населени места, са затрупани с нерегламентирани сметища“, заяви Султанова.
По думите ѝ, ситуацията в област Сливен е само отражение на общонационален проблем. „Няма кътче в страната ни, в което да няма камари от битови, строителни и дори опасни отпадъци, а добрите практики се броят на пръстите“, подчерта тя. В изказването си Султанова посочи, че България е сред рисковите страни в ЕС по отношение на изпълнението на целите за рециклиране. „Хроничното ни несправяне с отпадъците личи и от последния доклад от Прегледа на изпълнението на политиките по околна среда на Европейската комисия от 2022 г., в който се казва, че страната ни не показва напредък и за пореден път се отправя призив за изпълнение на приоритетните мерки“, припомни тя.
Въпреки че законопроектът беше подкрепен на първо четене, Татяна Султанова подчерта, че предложенията в него представляват „кърпежи“, а не решения. „Хроничните проблеми с управлението на отпадъците в България не изискват козметични поправки, а цялостна стратегия и реална законодателна ревизия. Нужни са промени в начина, по който работят оползотворяващите фирми, в начина, по който се избират, в контрола по нерегламентираните сметища, както и в начина, по който се отчитаме пред ЕК“, каза още тя.
Татяна Султанова настоя между първо и второ четене на законопроекта да бъде създадена работна група, която да включва представители на парламента, Министерството на околната среда, Националното сдружение на общините в Република България и независими експерти. Целта ѝ ще бъде изработване на реалистичен и дългосрочен механизъм за устойчив контрол върху нерегламентираните сметища и изпълнение на националните и европейски ангажименти в сектора.
Предложението ѝ срещна подкрепа в залата от представителитена политически сили. Създаването на такава работна група ще бъде първа реална стъпка към системен отговор на един дългогодишен проблем, който засяга както екологичната сигурност, така и здравето и достойнството на българските граждани.
