Трудно ми е да си призная чувството за срам, което ме тормози от вчера, че два пъти гласувах за Радев. Гласувах и искрено убеждавах публично и други да гласуват, защото в Радев виждах борец срещу корупцията и обединител на нацията. Но от снощи чувството за срам от популисткото поведението на Президента в деня на Европа да предложи противоконституционен референдум за еврото не ме напуска по много причини:
Първо, защото Радев е наясно, че предложението му е популистко, защото в договора ни за присъединяване към ЕС е ясно прието, че България ще приеме еврото, защото има ясно решение на Народното събрание и на Конституционния съд, че референдум за еврото не може да има. Радев с това си популистко предложение в деня на Европа е ясно, че преследва само лични политически цели за бъдещ негов политически проект, чрез разделение на нацията по въпроса Европа и Русия.
Второ, защото предложението на Радев за противоконституционния референдум е антибългарска позиция, силно противоречаща на дългосрочните интереси на България и на всеки българин – България да се интегрира напълно към ЕС и да стане неразделна част от европейската демокрация.
Трето, защото с това си популистко поведение Радев като с атомна бомба разделя още по-силно и така разделеното ни общество по няколко линии. Веднъж по линия Европа-Русия, втори път по линията корупция – антикорупция и трети път по линия по-пазарна или по-държавно регулирана икономика – ляво/дясно.
Четвърто, защото отклонява вниманието на всички ни от безкрайно многото проблеми, в които е затънала българската държавност и българското общество. Включително и нуждата от промяна на баланса на властите чрез свикване на Велико Народно Събрание за прекратяване на възможността България да се превърне в автокрация.
Жалко, че Радев излъга очакванията на много демократично настроени хора от всички партии желаещи развитието на България като демократична и европейска държава и не се оказа на нивото на Президент на всички българи, който да работи за модернизирането на България и развитието и като европейска демокрация.
Не мога да не спомена достойното поведение на Крум Зарков, в тази предателска позиция на Радев, да се оттегли от Президента, за което искрено го поздравявам. Навярно не му е било лесно, но адмирации за бързата му и смела постъпка. Поведение, с което показва, че е израснал политик и държавник. И БСП и България може да разчита и за в бъдеще на него.
