д-р Събина Петканска: Независимостта на България и ролята на българските политици за отстояването и днес

България след 1989 година е реално независима европейска държава в рамките на ЕС, но за съжаление изостава драстично по всички показатели от останалите европейски страни, а дори и от съседните ни държави:

По брутен национален продукт (БНП) на човек от населението, по  доходи, по  здравеопазване, по образование, по продължителност на живот, която е една от най -ниските в ЕС  и най -вече – от почти 9 милиона през 1989 година днес отчитаме, че сме 7 милиона ,тоест най-бързо изчезващата нация в Европа, а дори и в света.

Демографският срив е най- силната оценка за средата на живот в България, за политическата система и за политическата класа ,която дори стига и до оценката за тежестта  на България да бъде независима държава в рамките на ЕС  .

Отговорността за това състояние на България трябва да се търси само в политическото ни устройство и политическата ни класа. 

За съжаление, ситуацията в България и от 2020 година до сега не дава никакви поводи за надежди и добри очаквания .

Енергията на протеста на младите за промяна беше пропиляна от ИТН и ПП, а към вътрешните ни проблеми се добавиха и международните, предизвикани най-вече от войната в Украйна и последвалата енергийна криза и инфлация.

Разделението в обществото, прокарвано най-вече от политиците, освен  на привърженици на леви и десни политики, на корумпирани и борещи се срещу корупцията , се появи и по линията на привърженици на Путин и подкрепящи Русия във войната срещу Украйна и на поддържащи позициите на ЕС и НАТО и смятащи, че България трябва да подкрепя и помага на Украйна.

Към тези три разделения трябва да добавим и двете оформили се групи политици –едните говорещи каквото поддръжниците им искат да чуят, променящи позициите си  по няколко пъти на ден,  не отстояващи и нямащи дългосрочни национални каузи ,  използващи политиката основно за лично и групово облагодетелстване .

Това е фрупа от политици, които ги има във всички партии и които с годините в България стават все повече и завземат основната част на политическо пространство . Все повече в обществото се засилва усещането, че политиката е занимание за лично облагодетелстване с държавни и общински средства, включително и чрез политически назначения.

Втората група политици са онези, които имат Национални цели и ги споделят откровено, които поставят общественият интерес над личния, но на които им е много трудно да се борят срещу първата група, защото на тези псевдополитици им е много лесно да обещават, откровено да лъжат само и само да могат да получат обществена подкрепа, да разпределят обществен ресурс по различни начини, на съпартийците си.

Втората група истински политици стават все по -малко в България, в резултат на което проблемите на българите стават все повече, по- големи и повсеместни от неработещите обществени системи.

До днес от 1989 година сме се люшкали много пъти давайки доверието си на определена партия и политик, с очакването той да подобри политическата структура и система в България, а от там и битието ни.

Жан Виденов спечели доверието на голяма част от българите и се провали, после
Иван Костов и същият беше отхвърлен от масата българи, поради очевидни съмнения за корупция при приватизацията.

Царят дойде на власт, за да си получи имотите и разпродаде електроразпределителните фирми, след което тотално изгуби доверието ни, разбира се късно го разбрахме, а Борисов пристигна на вълните на обещанията за справяне с корупцията, оставена от тройната коалиция, но затъна в още по-големи съмнения за корупция и колаборация с ДПС.
Слави Трифонов и неговата ИТН обра протестния вот и го пропиля,
ПП се оказаха, че не са на висотата на обществените нужди за смели реформи, затънаха в дребнотемие и ударени рязко от Президента Радев започнаха да губят общественото доверие.

Сега сме на прага на предстоящи избори с очаквана ниска избирателна активност , фрагментиран парламент от 8 партии ,които се очаква да не могат да направят ясно изразено анти-корупционно и проевропейско правителство и най- вероятно в началото на следващата година ще има отново парламентарни избори.

Всичко това са симптоми на провалящата се Демокрация в България, най-вече поради грешната структура на четирите власти в България и поради все по-падащото ниво на политиците ни и на политическата класа.

Поради това, че под политик в България все повече се разбира – човек, който отива в дадена партия и в политиката , за да постигне лични цели и да се облагодетелства с обществени средства било и като заеме държавна работа, за която няма квалификация, а не човек ,който е постигнал определено лично ниво и отива в политиката за да работи за обществения интерес .

Перспективата ни не е никак розова, особено на фона на войната в Украйна, на енергийната криза, на появилата се инфлация, на проваления политически модел в България и провалената политическа класа.

На този фон си мисля, че не ни остава нищо друго, освен да се молим, да чакаме и да се надяваме, да се създаде обществена среда от интелектуалци, журналисти, общественици и политици, които да подпомогнат появата на следващият лидер, общественик и политик в България , който да се появи в точното време и да има по- добри качества от Виденов, Костов, Царя, Борисов, Слави и К. Петков, за да успее да ни обедини около национални цели и каузи, да промени политическата система с последователите си, от която се проваляме вече 30 години и да се сложи началото на НОВА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА, КОЯТО ДА РАБОТИ ЗА ГРАЖДАНИТЕ, А НЕ ЗА СЕБЕ СИ.

Да се създаде политическа структура на властта и политическа класа, която да подобри живота ни, да спре отрицателния прираст и да стане положителен, БЪЛГАРИЯ ДА ПОЛУЧИ ОТНОВО ПЕРСПЕКТИВА за ДЪЛГОСРОЧНО РАЗВИТИЕ като НЕЗАВИСИМА , ДОСТОЙНА и СИЛНА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА ,ЧЛЕН на ЕС. 

Д-р Събина Петканска

21.09.2022  г.

Сливен