Едно мислех, друго стана.
Сутринта очарователна дама, която представя метеорологичните условия, констатира, че времето е променливо, неустойчиво, а обстановката – динамична. То май още по-динамично е в обществените дела. Притеснявам се, че може да е и много по-неустойчиво.
Събитията от вчерашния ден отново предизвикват повод за много размисли. Ще последват и какви ли не коментари.
За пореден път се оказа, че нищо старо не сме забравили и нищо ново не сме научили. В петък, 28 януари 2022 г., в 17,30 часа, се провежда заседание на Съвета на директорите на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД с единствена точка в дневния ред – освобождаване на настоящия Съвет на директорите на „Булгаргаз“ ЕАД и избор на нов състав на управителния орган.
Защо не бива да подминаваме с равнодушие този факт или йезуитски да се наслаждаваме и да казваме: … „Освобождават едни, назначават други. Е, те са все „от един дол дренки“.“
На първо място, защото става дума за едно от най-важните предприятия за България – обществения доставчик на природен газ и за домакинствата, и за бизнеса. Сега е модерно всеки проблем да се представя и като елемент на националната сигурност. Много често хората са прави. Но в случая става дума точно за енергийната и за националната сигурност на страната. През последните 5-6 седмици, с избиране на новото правителство, се провеждаше координирана атака срещу „Булгаргаз“ ЕАД.
Тези атаки не са случайни. Преди година нямаше подобно поведение. Избран беше подходящият момент. Представям само няколко обстоятелства:
- Заради прилаганите натрапени, нелогични, т.нар. „зелени“ политики и оттам неадекватните решения, вземани в Европейския съюз, може да се стигне до сериозна енергийна криза. Тя, в съчетание с действащата пандемия, може да доведе до всеобхватна социално-икономическа криза. Като допълнение, постоянно се внушават някакви предположения за агресия от страна на Русия и начало на военен конфликт. Ако слушате представителите на висшите държавни ръководства на западните държави и коментаторите, то войната вече е предрешена. Сигурна е.
- Като резултат и на тези неадекватни политики на ЕС, международните цени на природния газ се повишиха 6-7-кратно от лятото до зимата на 2021 г.
- В края на 2022 г. изтича дългосрочният договор за доставка с „Газпром експорт“. Не се говори за нов договор или за удължаване на съществуващия. Като че ли се работи въобще да няма договор. Ако искаме да подпишем нов договор с Газпромекспорт (при изгодни за България условия), то е необходима многопосочна подготовка от висшето държавно управление и от „Булгаргаз“ ЕАД.
- Спекулира се с цените и с другите условия по доставката на азерски газ.
- Има явни опити за подмяна на доставките на тръбопроводен газ от Русия с втечнен природен газ (LNG). Непрекъснато се внушава, че трябва да се откажем от „скъпия“ руски газ, от зависимостта от Русия – и да го заменим с евтин втечнен природен газ, преди всичко от САЩ, евентуално от Катар или Алжир. Странно защо, в Германия, в Австрия, в Италия, в Унгария, в Гърция, в Турция не се лансират подобни идеи. Никой не бяга от „скъпия“ руски газ. Напротив, стремежът е към дългосрочни договори, гарантиращи сигурност, стабилност на доставките и изгодни ценови условия.
- За кратък период от време (лятото на 2021 г.) Европа се подведе по подобни изкушения, допусна подобна грешка и резултатите са налице. Спасителните, любимите американски танкери заобиколиха Стария континент и се насочиха към пазарите в Далечна Азия.
- Инсталираните мощности на вятър и на слънце в Европа не изпълниха функциите си и допълнително дестабилизираха енергийната система. Припомням, в края на 2020 и началото на 2021 г. подобна криза се разви и в Тексас, една от най-развитите територии в света. Свободният пазар доведе до главоломно покачване на цените и срив на енергийната система. Хората останаха на тъмно и на студено.
ИЗВОД: Настоящата криза в Европа е резултат не на обективни причини, а на изключително погрешни управленски решения. Ставащото в Европа се отрази негативно и в България. Не са свършили нито ядреното гориво, нито въглищата, нито водата в язовирите, не е имало други извънредни обстоятелства, та да изпаднем в критична ситуация. Да се чудят как да си платят тока общини, училища, детски градини, болници, църкви, манастири …
Нека се върнем на ролята на обществения доставчик и атаките срещу него. По идея, той не трябва да максимизира печалбата така, както друга бизнес единица. Неговата задача е да гарантира сигурността на доставките за домакинствата и за икономиката на възможно най-ниска цена. Затова регулаторът (КЕВР) е определил годишна норма на възвръщаемост – 2,5%, а за 2021 г. Булгаргаз е начислил 1,37%, – значително по-ниско от допустимата норма. Търговията с природен газ има свои специфични характеристики. Изисква се голям финансов ресурс и банкови гаранции от първокласни банки. За неговото ползване се правят финансови разходи, които според приетите правила не се включват в регулираната цена. Те се покриват с минимални надценки от продажбите на свободния пазар.
България няма собствен добив на природен газ. Зависими сме напълно от внос. Освен това, нашето потребление е със силно изразена сезонна неравномерност. През есенно-зимния период (отоплителния сезон) потреблението е два пъти по-високо от останалата част от годината. За диверсификацията на доставките и като източници, и като маршрути съм писал в предишни публикации. Ясно е, че за условията на България (географско местоположение и съществуващи трасета) са възможни сигурни доставки само на тръбопроводен газ.
В този смисъл нелепо звучат обвиненията, че „Булгаргаз“ продава при едни и същи ценови условия и на регулирания, и на свободния пазар. Така няма съществена разлика на цените за битовия и за индустриалния потребител. Какво лошо има в подобен подход? Ползите от този модел са безспорни. Ниски цени за отопление, конкурентни предимства за индустрията, нарастващи дивиденти за държавата. Специално искам да отбележим, че за цялата 2021 г. цените на „Булгаргаз“ спрямо средните цени в Европейския съюз са с около 40% по-ниски. Освен това, 2021 г. е рекордна за „Булгаргаз“ като продадени количества природен газ – 3,246 млрд. куб. м. Ако цените бяха високи, едва ли щяха да се постигнат тези продажби.
За да разберем по-добре случващото се, непременно трябва да разсъждаваме за последиците от либерализацията и, за съжаление, за порочния начин, по който тя се разбира и прилага в България.
Либерализацията има смисъл само ако води до по-висока интегрална ефективност, т.е. по-голяма сигурност на доставките, по-ниски разходи, по-добри ценови условия за потребителя. В условията на общ енергиен пазар либерализацията не трябва да се свързва единствено и само с „входа“ и с „изхода“ на Булгаргаз. А като че ли някои хора това разбират и това искат да постигнат чрез либерализацията. В момента КЕВР е лицензирал над 30 търговци на природен газ. Защо? За да се активизира и развие търговията. Тук отново стигаме до ролята на посредниците в икономическия оборот. Кога те са много полезни и кога се превръщат в изцяло паразитно звено? Ние не сме против търговията, но сме против тя да се свързва единствено с „изхода“ на Булгаргаз. Дружеството да предлага природния газ на някакви измислени борси на ниски цени, там тези търговци да купуват евтино и след това да го препродават много по-скъпо на българския бизнес. Нека тези търговци изявяват своите способности на Общия енергиен пазар в Европейския съюз и на растящите международни пазари, например в Азия. А не да издевателстват върху гражданите на България.
Уважаеми сънародници, кому е нужно това? Коя нормална човешка, икономическа, бизнес логика ще се съгласи на подобно безумие?
В миналото (от средата на 90-те години на миналия век до 2012 г.) се нагледахме и на подобни извратени бизнес практики и страдахме от тях. Тогава посредническите звена бяха окупирали входа на Булгаргаз. Този модел всяка година водеше до над 100 млн. лв. загуби за дружеството. Те после се покриваха от цялото общество. Омръзна ни малък кръг от хора да приватизират ползите, а да прехвърлят загубите си на гражданите. Това е паразитен бизнес модел, който не създава никакви ползи (добавена стойност) за обществото.
Защо търговията трябва да се опосредства от излишни структури (пиявици), след като Булгаргаз може да продава директно и на индустриалните потребители. Тези посредници създават излишни допълнителни разходи, което неминуемо води и до по-високи цени. Този предлаган модел обрича фирмите, те ще губят конкурентни предимства на международните пазари, оттам логично следва загуба на работни места и на доходи. Ползите ще се консумират от една малка група търговци посредници. И разпределението им ще бъде за яхти, лични самолети, скъпи автомобили, луксозни имоти и луксозен живот в чужбина. Това не е развитие на съзидателната сила на пазарната икономика, това не е иновационен процес, това не е предприемачество. Няма оптимално съчетание на факторите на производството, а си е истинско паразитиране на гърба на държавата и на цялото общество. И знайте, уважаеми сънародници, тази „случка“ не може да стане без държавата и без нейното съдействие. А точно такъв модел за работа ни предлага министърът на енергетиката.
Уважаеми дами и господа,
Нашата болка е за съдбата на обществения доставчик на природен газ, а не за персоналния състав на едно или друго управително тяло. Ние се интересуваме от доброто управление на дружеството, така че то да е в защита на обществения интерес. А гаранция за високо качество на управлението са професионалната подготовката, знанията и опитът, моралните качества на ръководителите. Особено важни са изградените доверителни отношения и авторитет сред партньорите.
В предишните години имаше едно доста основателно обвинение за некомпетентността на част от кадрите на ГЕРБ, т.нар. „калинки“. Валидна ли е подобна квалификация за отстраненото вчера ръководство на „Булгаргаз“? Справката показва, че двама от членовете на Съвета на директорите са завършили със златен медал математическа и езикова гимназия преди 1989 г.. Не мисля, че се съмнявате в тогавашното високо качество на образованието. Всички са със солидни познания в областите на стратегическото планиране, международната търговия, международните финанси. Богатият професионален опит е формиран и от работата им в мултинационални компании. Някои от тях притежават докторска степен. Назначаването им е резултат от публично обявени конкурси, започнали в началото на февруари и приключили в началото на юли 2021 г. Конкурсите включват три етапа на селекция. Те са проведени изцяло според изискванията на Закона за публичните предприятия. В оценителните комисии са участвали водещи университетски преподаватели, специалисти в областта енергетиката и стратегическото управление. Процесът по подбора на ръководните кадри е продължил половин година, а освобождаването става за минути. Според средствата за информация, от взелите решение за освобождаване в ръководството на БЕХ, само един е назначен с конкурс.
Пишещият тези редове има известен опит (макар и много скромен) при провеждане на различни научни изследвания и при участието в живия живот в нашата татковина. Това дава достатъчно аргументи и основания да констатира, че в България се развива крайно негативна тенденция на деквалификация на работната сила. За съжаление, подобна оценка е факт и за хората заети с висшето управление на държавата, и за управлението в териториалните единици, и за корпоративното управление, и за партийно-политическите структури, и за …, и за ….
Логичен е въпросът как са назначени новите членове на ръководството? Назначението отговаря ли на установените от закона изисквания? Каква е тяхната професионална квалификация и пригодност? Как ще бъдат приети те от външните партньори? Говорехме за прозрачност, за законност, а правим много сериозни кадрови промени в петък вечер. Как това кореспондира със заявените постулати на промяната?
За всеки човек, внимателно следящ процесите, много бързо става ясна интелектуалната, професионалната и моралната немощ на сегашния министър на енергетиката. Съвсем ясно личи, че този човек не е в състояние да защити обществените интереси. Нали всички искахме откритост, прозрачност, публичност, законност? Защо не получихме отговор за много бързото му уволнение като заместник-министър в първия служебен кабинет? Може да е било и неоснователно. В случая не критикувам персоната, а министъра. Не може да сме безразлични какви министри се назначават. Те се разпореждат със съдбините на хората и на обществото. Те всички може би са прекрасни момчета и момичета, но имат ли необходимата подготовка за министри? За последните тридесет години се нагледахме на хора, които се упражняват на гърба на българския народ. Кога ще се вразумим?
Очакваме министър-председателят да обуздае недообмислените управленски действия и ясно да разграничи обществените от корпоративните интереси.
Моите въпроси и оценки вероятно няма да се харесат на всички. Приемам да проведем публичен диспут. Ще се радвам несъгласните да ме опровергаят.
Вместо заключение:
Анализираните факти показват, че има реална опасност да пропилеем отново национално богатство, а с това И НАДЕЖДАТА ЗА ПОЗИТИВНИ ПРОМЕНИ. Съгласен ли е българският народ да бъде ограбван за пореден път? Възможно ли е да се радваме на либерализацията на енергийните пазари, но да стоим на тъмно и на студено? Трябва ли да живеем с внушенията, че българинът е обречен да плаща все по-скъпа енергия? Кои са авторите на тези внушения? Каква е връзката между тези внушения, търговците на енергия и собствениците на генериращи мощности?
Въпроси, над които е редно да се замислим.
