Щангистът Божидар Андреев спечели бронзово отличие от олимпийските игри в Париж и родното с. Тополчане, в Сливен и цяла България се гордее с него. Малцина обаче помнят откъде тръгна ромският талант, който положи огромни усилия, за да стигне до отличието на най-престижния спортен форум. Днес в социалните мрежи се чуавт призиви към общината в Сливен да награди олимпиецът с жилище. Нещо, което не прави преди няколко години, когато той е принуден да спи в сервизно помещение на залата по щанги.
Божидар Андреев е сгоден и го очаква сватба. Олимпийският медалисти в Париж се прибира днес, а сред многото, които ще го посрещнат е неговата приятелка. Съвсем скоро, още през този месец тя ще стане и негова съпруга. „Очаквахме медала, а сватбата беше планирана преди един месец“, казва Николова.
Как семейството му и родното му село Топлочани отпразнуваха успеха на щангиста? „Благодаря на Бог, че беше с него. Гледахме го, цяла България се радваше с него”, каза майката на щангиста пред Нова телевизия. Гинка призна, че за нея няма значение мястото, на което се е класирал Божидар, а това, че е взел медал.
Още в шести клас Божидар бил открит от треньора си, с когото продължава и днес да работи. По пътя на спорта тръгнал с няколко деца, но само той продължил до олимпийския връх, разказа още гордата му майка.
Бронзът на Божидар Андреев е наистина историческо постижение. За първи път от 12 години страната е сред призьорите на Олимпийски игри в щангите след серията от тежки проблеми и репутационни щети.
Успехът на 27-годишния българин е и огромен връх за самия него – момче, родено в ромската махала на сливенското село Тополчане, което едва не е принудено да се откаже от спорта заради финансовия батак и вътрешните интриги в Българската федерация по вдигане на тежести. Пътят му преминава през перипетии, но до него винаги е треньорът му Пламен Братойчев, дори когато и Федерацията по щанги не помага.
Божидар Андреев иска да посвети своето отличие на хората, пред които е поел обещанието да стигне до медалите, пише Булевард България в разказ за историята на спортиста в статията си „Божидар Андреев, за когото пътят към медала е по-тежък от щангите“.
Трима от тях са покойници. Бащата и братът на Божидар, които първи са го запалили по вдигането на тежести като дете, вече не са между живите.
Третият човек, пред когото 27-годишният атлет искаше да се преклони в най-силния момент в спортната си кариера, е дъщерята на неговия личен треньор и наставник Пламен Братойчев – Преслава.
Едва на 29 г., през юли 2021 Преслава Братойчева губи живота си заради онкологично заболяване. Младата жена е диагностицирана с болестта малко след като ражда сина си. Стотици души се включват в благотворителни кампании, концерти и турнири, за да помогнат за събиране на средства за лечението ѝ в Турция. За съжаление не успяват да я спасят.
Божидар Андреев прави олимпийския си дебют в Токио само няколко дни след смъртта на Преслава.
Още тогава иска да спечели медал, както ѝ е обещал, но остава пети в света.
За него трагедията в семейството на треньора е лична трагедия. Пламен Братойчев е човекът, който открива таланта на Божидар още когато момчето е на 12. През 2011 г. той му помага да се премести от родното село в Сливен, за да може да тренира сериозно.
Три години по-късно през 2014 г. Андреев става младежки олимпийски шампион в Китай.
Малко след това обаче момчето остава без дом, след като завършва спортното училище в Сливен. Роднините му в Тополчане живеят бедно, нямат възможност да го подкрепят финансово въпреки явния му потенциал за високи постижения.
По това време Андреев получава предложение да се състезава за Азербайджан срещу 250 000 долара – но той отказва.
„Искам да се състезавам за България, да прославям България. България е моята родина. Не мисля да вдигам под чужд флаг. Има по-важни неща от парите„, казва той в свое интервю.
Снимката е направена на 22.07.2017 г., когато 19-годишният Божидар работи на касата в хипермаркет в Сливен. По това време той се готви за Световното първенство по вдигане на тежести през 2018 г. Днешният олимпийски медалист е почти без пари и се налага да тренира и работи едновременно и живее в стаята за чистачки в залата по щанги. Снимката е публикувана във Флагман.
Известно време Божидар работи като касиер в супермаркет, за да може да се издържа.
Вместо да помогнат, от Федерацията по вдигане на тежести започват да създават още повече неприятности. През 2016 г. не позволяват на Божидар Андреев да пътува заедно с Пламен Братойчев на Европейското първенство в Норвегия.
Тогава завършва четвърти, след като треньорът на националите Иван Иванов не записва по-високата тежест, която Божидар е готов да вдигне за медал.
Разочарованията го карат да обмисля отказ от спорта на 20-годишна възраст, но е разубеден да се върне към тренировките и успехите се повтарят. През 2018 става европейски шампион до 23 г., през 2019 г. печели два златни медала от Европейско за младежи и мъже, следват бронз на Световното, още два бронзови медала на Европейско през 2021 и 2022, и още една европейска шампионска титла през 2024 г. в София.
Семейството му успява да събере пари, за да плати сметката си за ток, за да може да гледа победата.
Сега дойде време и за изпълненото обещание – бронзов медал от Олимпийските игри. Българският състезател е единственият, който прави шест поредни успешни опита в турнира в Париж, но остава с малко под шампиона и сребърния медалист. Третото място не го разочарова – важното е, че се връща с медал.
Това вероятно ще е и краят на състезателната му кариера. Божидар Андреев планира да стане помощник на треньора си Пламен Братойчев и да открива нови таланти сред децата, които му се възхищават.
Цялото му семейство са вярващи хора. „Господи, ти напред, аз назад“, са думите, с които той излиза на състезания. Близките му повтарят колко благодарни са на Бог, че му помага.
Божидар Андреев и Пламен Братойчев заслужават признание от цяла България за пътя, който изминаха – и поклон пред силата, с която преодоляват всички трудности.
