5% от населението на област Сливен работи в чужбина според официални данни на Главна инспекция по труда. Така областта се нарежда сред областите у нас, които са най-големите донори на работна ръка за чужбина в последните 10 години. Сред тях са още Разград, Смолян, Търговище, Хасково.
Освен официално регистрираните работещи в чужбина българи, статистиката не отчита големия брой неофициални работници, заминали на гурбет.
Основната причина за напускането на страната е очакването навън да взимат по-високи заплати.
Един от водещите проблеми у нас продължава да бъде голямата разлика в размера на възнагражденията и стандарта на живот между различните областни градове и селата около тях, поясни икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов, предаде България он еър.
„По-скоро хората от малките градове и от села са тези, които по-често се насочват към работа в чужбина, отколкото тези от областните центрове. Традиционната динамика в рамките на българия беше първо от селата към големите градове, от регионалните центрове към София и вече от София евентуално към чужбина. Участието на България в Европейския съюз до голяма степен премахва границата през този процес. Съответно София или големи областни центрове от типа на Пловдив или Варна, трябва да се конкурират със западни градове“, обясни той.
По-добрата социална среда, значително по-добрата работа на социалната система в Европейските държави и перспективата за по-високи пенсии, също са сред основните фактори, които привличат сънародниците ни, изтъкна още Николов.
Той е на мнение, че е пресилено да се тъврди, че голямата част от българите в чужбина имат по-високо качество на живот, отколкото в България, а моделът в по-голямата си степен продулжава да е работа на гурбет.