България е 53-та от 167 държави по демократичност

Според Индекса за демокрация за 2021 нашата страна се нарежда на 53 място по демократичност на обществото, изпреварвайки с 10 пункта Сърбия и с цели 20 пункта РС Македония, предава БГНЕС.

Според последното издание на организацията Индекс за демокрацията (EIU) за 2021 година, публикувано от сп. „The Economist”, световната демокрация е продължила да запада стремглаво. Ежегодното проучване, което оценява състоянието на демокрацията в 167 държави въз основа на пет показателя – изборен процес и плурализъм, функциониране на правителството, политическо участие, демократична политическа култура и граждански свободи – установява, че повече от една трета от населението на света живее под авторитарно управление, а едва 6,4 % се радват на пълна демокрация. Глобалната оценка за развитието на демокрацията в света спадна от среден индекс 5,37 до ново най-ниско ниво от 5,28 от десет възможни. Единственият подобен спад от 2006 г. насам беше през 2010 г. след световната финансова криза. Този индекс за България е 6,64. По-добри показатели от нашата страна на Балканите има само Гърция, класирана на 34 място с индекс 7,56.

За втора поредна година пандемията е най-големият източник на напрежение върху демократичната свобода по света. Посредством локализации и ограничения за пътуване гражданските свободи отново бяха преустановени както в развитите демокрации, така и в авторитарните режими. Много, но не всички граждани толерираха извънредните правила и разширяването на държавните правомощия. Затвърждават се разделенията между тези, които подкрепят предпазните политики като блокирането на достъпа до интернет и задължителните ваксини, и тези, които са враждебно настроени към държавната намеса и всяко ограничаване на личните свободи.

Скандинавските страни продължават да доминират в челото на класацията, а три азиатски държави заемат последните места: Северна Корея беше изместена от дъното на класацията за първи път поради превратd в Мианмар и завръщането на талибаните в Афганистан. Превратите се завърнаха и в Африка. Но именно Латинска Америка отбеляза най-рязък спад през 2021 г., измерен чрез индекса. Слабият ангажимент на региона към демокрацията позволи на нелибералните популисти да процъфтяват, а натовареният изборен календар невинаги подпомагаше каузата на демокрацията. Малката победа на Педро Кастийо в Перу през юни беше оспорвана в продължение на седмици от опонента му Кейко Фухимори, а изборите в Никарагуа през ноември бяха фалшиви. Чили беше понижена до „фалшива демокрация“, отчасти поради ниската избирателна активност на силно поляризираните избори, а Хаити все още е в политическа криза след убийството на президента Жовенел Моис.

Северна Америка се представs малко по-добре. Въпреки бунтовете в Капитолия и опитите на оттеглящия се президент Доналд Тръмп да отмени резултатите от изборите, встъпването в длъжност на Джо Байдън протече гладко и демократичният индекс на Америка спадна само с 0,07 пункта. Канада претърпя много по-голям спад от 0,37 пункта. Отново пандемичните ограничения бяха основната причина за разочарованието и недоволството. Според Световното изследване на ценностите, което се използва в някои от количествените раздели на проучването на EIU, едва 10,4 % от канадците смятат, че имат „голяма“ свобода на избор и контрол. Още по-тревожно е, че 13,5 % изразяват предпочитание към военното управление.

В доклада на EIU се посочват редица заплахи за демокрацията през 2022 г. и след това. Спадът в индекса на Канада отразява недоволството на населението от статуквото и обръщането към недемократични алтернативи. Блокадата на камионите в Отава може да предвещава още политически сътресения. Но най-голямото предизвикателство за западния модел на демокрация през следващите години ще дойде от Китай. След четири десетилетия на бърз растеж тя е втората по големина икономика в света; според прогнозите на EIU до едно десетилетие ще изпревари Америка. Ако може да се съди по отсъствието на Китай от неотдавнашната среща на върха за демокрация, организирана от Джо Байдън, Западът не желае да диалогизира и търси ангажименти от страна на Пекин. Китай реагира на това, че е бил пропуснат, като обяви състоянието на американската демокрация за „катастрофално“.