Отбелязваме 143 години от Освобождението на България.
След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена в Кишинев с манифест от император Александър II, на 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части.
В Деня на Освобождението си спомняме за героите, борили се да сложат край на робството.
Тази година обаче официалният ритуал за 3 март на връх Шипка няма да се състои.
Препоръката за отмяната беше направена от Националния оперативен щаб заради COVID-19.
Въпреки това за 3 март на Паметника на свободата се очакват хиляди хора. Там ще бъде и президентът Румен Радев, а старозагорският митрополит Киприан обяви, че църквата остава на своя пост и ще отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите воини.
