Община Нова Загора обяви победителя в конкурса за идеен проект на паметник на големия политик и съвременен строител на образованието и културата на България Стоян Омарчевски.
На първо място е класиран проектът на авторски колектив, представляван от скулптора Тодор Димитров, който представи пред журито авторска разработка за паметник на Омарчевски в цял ръст с размер 2,5 метра и изпълнен от бронз, вписан естествено в архитектурната цялост на централната улица на Нова Загора. Около него са поставени монолитни блокчета от риолит с надписи.
В конкурса участваха две предложения, като журито, председателствано от скулптора Димитър Койчев, оцени този на Димитров с 87,75 точки. Проектът на „Ареалист“ ЕООД получи 47,7 точки.
Скулпторът Тодор Димитров е завършил Националната художествена академия в София, а негови творби има в много от градовете в България, както и в Белгия, Холандия, Канада, Унгария и други.
Предстои Община Нова Загора да започне процедурата по изпълнение на проекта, като идеята е той да бъде готов към края на следващата година. Кметът на общината Галя Захариева вече получи подкрепата на Министерството на образованието и науката за създаването на национална кауза за изграждането на паметник на Омарчевски. Независимо, че той е създател на Деня на народните будители, а като министър на просвещението от 1920 до 1923 г. прави революционни реформи в образованието, строи над 1000 училища, създава задължително основното образование и освобождава от данъци книгите, няма нито един негов паметник в цялата страна. Не е почетен и на Алеята на бележитите българи в Борисовата градина в София.
„Нашият велик съгражданин не може да стои на ръба на историята и смятам, че ние, неговите съвременници от Новозагорско, имаме дълг към паметта на Омарчевски.“, каза кметът на общината Галя Захариева. Тя получи подкрепата за събиране на средства за изграждането на паметника и цялото пространство около него от Ротари клуб-Нова Загора и от местната земеделска общност, която тази година на традиционна благотворителна среща през декември ще подкрепи с лични средства изграждането на паметника на Омарчевски.
КОЙ Е СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ?
Стоян Омарчевски е роден на 24 декември 1885 година в Нова Загора.
През 1912-а завършва философия, а пет години по-късно – и право в Софийския университет. Учителства в Белоградчик и Видин. Избиран е за депутат от Видин и Враца през 1913, 1914, 1919, 1920 и 1923 г. През 1917 г. е избран за секретар на парламентарната група на земеделците. През 1920 г. е избран за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка, а през април 1918 г. парламентарната му група го посочва за член на Постоянното присъствие.
Стоян Омарчевски е министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски от 1920-а до Деветоюнския преврат от 1923-та година.
Личният принос на министър Омарчевски в реформите на земеделския кабинет е огромен:
- въвежда задължително основно образование;
- издейства значителни средства за строеж на нови училища – само за две години броят на школата, предимно в селата и малките градове, нараства от 561 на 1676.
- разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двегодишен, с насоченост към общо или специално образование.
- като министър на просветата предприема опростяване на правописа – прави го по-близък до говоримия език. Документът, наречен „Упътване за общ правопис на българския език“, за пръв път кодифицира употребата на главни букви, разглежда някои въпроси на сричкопренасянето, въвежда просто правило за пълния и краткия член на еуфонриет е от Народното събрание на 21 март 1922-ра. Част от българската интелигенция се противопоставя на реформата, защото вижда
- по негово време са открити два нови факултета – ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела – зъболекарство и аптекарство.
Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за създаване на „достъпни народни библиотеки“, за „поощрение на родната литература и изкуство“, за създаване на Български археологически институт. През септември 1920 г. Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за народното просвещение, с който са създадени Художествената и Музикалната академия. Полага особени грижи за развитието на току-що появилата се филмова индустрия – правителството сключва споразумение с фирмата „Луна филм“ за съвместно изграждане на филмови съоръжения. Заснет е филмът „Под старото небе“ по едноименната творба на Цанко Церковски.
Няколко дни след смъртта на Иван Вазов, на 22 септември 1921 г., министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. През 1922 г. по предложение на Омарчевски 1 ноември е обявен за Ден на народните будители. Реформаторът на книжовния език и образованието успява да прокара Закон за насърчение на детската литература. Законът е само от една страничка. Благодарение на този документ детската книга е освободена от данъци, а Министерството на народното просвещение е натоварено да „издава в изящна външност отбрани произведения от по-добрите български автори, които раздава като подаръци всяка година на отличили се ученици от всички училища“. Тези издания не са били пускани в продажба. Късният период от живота на Стоян Омарчевски, след Деветоюнския преврат, е изпълнен с партийни борби. Министърът реформатор умира на 10 март 1941 г. В спомените на съвременниците си Стоян Омарчевски е делови, целеустремен човек, у него винаги има „напор да върши нещо“.
