На 30 ноември православната църква чества Св. Апостол Андрей Първозвани. Светецът се нарича се първозван, защото пръв от 12-те апостоли е повикан и тръгнал след Исус Христос и заедно с брат си апостол Петър били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
Счита се, че от този ден нощите започват да се смаляват и дните да нарастват. Затова в някои райони на страната празникът е наричан Едреевден. Ден, в който слънцето помръдва “както пиле в яйце”, т.е. по малко денят се увеличава колкото просено зърно. В навечерието преди празника или в ранното утро на Андреевден, жената в семейството вари фасул, леща, жито, царевица, овес или ечемик. Посевите ще наедреят и годината ще е плодородна, ако традицията се спази и всички в къщата ядат на този ден вариво.
Младите булки вземат наедряло варено зърно и го хвърлят в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения, а невестите да едреят със здрави рожби.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андреа, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин, Храбър
