Анализ: Кой колко внася и взима от бюджета на ЕС? България получава много повече отколкото дава

Начинът по който се формира бюджетът на ЕС предполага, че винаги ще има страни, които са нетни донори и такива, които са нетни бенефициенти – първите дават повече, отколкото получават, и обратно. В общия случай трансферът е от по-богатите страни в западната част на ЕС, които събират повече данъци и мита и имат по-висок национален доход към новите членки, където се реализират по-голямата част от програмите за развитие.

Трансферът на средства от „богатите“ към „бедните“ държави e повече от очевиден – докато през 2020 г. Германия е внасяла 28 милиарда евро в бюджета на ЕС, а е получавала обратно 12,6 милиарда, Франция – 24 срещу 16 милиарда евро, то Полша, да речем, получава 18 милиарда евро срещу 4,9 милиарда вноска. С най-голям положителен баланс е Люксембург, заради малкия размер на местната икономика и разполагането на редица европейски институции в нея, както и Литва, Хърватия и Латвия. Прави впечатление, че забавеното икономическо развитие на Испания е преместило държавата в групата на нетните бенефициенти на европейския бюджет. Видимо има много големи разлики както при вноската, така и в разходите на ЕС в отделните страни, като те отразяват както размера на икономиката и нивото на развитие във всяка от тях.

Що се отнася до България, през 2020 г. страната е внесла в европейския бюджет 586 милиона евро, а е получила 2,23 милиарда по различните фондове. Ако разгледаме структурата им, най-голям дял имат земеделските фондове, с малко над 800 милиона евро в рамките на годината, както и тези за развитие на селските райони (303 милиона евро), следвани от инвестициите за икономическо развитие и работни места (над 850 милиона евро), където спадат средствата за сближаване на равнищата на икономическо развитие между регионите.

През изминалото десетилетие балансът между вноската на България разходите на ЕС в страната остава относително постоянен, от порядъка на 20-35%. Пикът на разходите е в началото на предходния програмен период за европейските програми и достига 2,8 милиарда евро. На този фон размерът на вноската има по-постоянен ръст, от 346 милиона евро през 2011 г. до 586 милиона евро през 2020 г., което отчасти отразява и добрия икономически ръст през десетилетието. През целия период страната остава сред най-големите нетни бенефициенти на ЕС.

Разбира се, въздействието на европейския бюджет върху реалното сближаване на икономическо развитие на страните членки не се изчерпва с баланса между вноска и изплатени средства по различните програми. То зависи от редица фактори – административният капацитет на властите в отделните страни, в това число достъпът до съфинансиране, възможностите на бизнеса да се възползва от инвестициите, а в някои случаи, в това число и в България – от корупцията.

По тази причина далеч не е вярно, че 1 евро похарчено, например, в Полша и в България би имало един и същи ефект – тъкмо обратното, сравнението на траекториите на икономическо развитие на нетните бенефициенти сочи към много различна роля на европейските средства. Има основания дори да се твърди, че в условията на ограничен административен капацитет фокусът върху управление и усвоояване на европейските фондове води до по-малко усилия на правителствата  за привличането на частни инвестиции и подобряването на бизнес средата. Въпреки това, при разглеждането на ролята на България в ЕС винаги трябва да се има предвид, че страната получава далеч повече, отколкото внася.