Правителството на Румен Радев подготвя промяна в закона за бившите военнослужещи. Промяната не засяга само бившите кадрови военнослужещи. Тя е важна и за огромна група български мъже от наборите от 1966 до 1988 година, преминали през задължителната наборна военна служба, както и за офицерите от запаса, получили военната си подготовка в някогашните школи за запасни офицери.
Пределната възраст за служба в запаса да бъде увеличена с до пет години предвиждат промени в Закона за резерва на Въоръжените сили, предложени от Министерството на отбраната.
За войниците и матросите границата трябва да стане 60 вместо сегашните 55 години. За младшите офицери тя се увеличава от 60 на 65 години, за старшите офицери – от 62 на 65 години, а за висшите офицери – от 65 на 67 години. За сержантите, старшините и офицерските кандидати пределната възраст остава 60 години. По същия механизъм се предлага да бъде увеличена и пределната възраст за водене на военен отчет на запасните и резервистите.
Не само кадровите военни
Това е една от най-съществените страни на предлаганата промяна. Когато се говори за запас, не става дума единствено за хората, за които Българската армия е била професия. В системата на военния отчет попадат и граждани с придобита военна подготовка и военно звание, включително преминали през някогашната задължителна наборна военна служба, докато отговарят на предвидените в закона условия. Задължителната наборна военна служба в България окончателно отпада от 1 януари 2008 година, а набор 1988 е последният, преминал през системата на задължителната наборна служба.
Промяната в закона пряко засяга поколенията български мъже от наборите от 1966 до 1988 година, които са служили в казармата в периода 1985- 2008 година. За най-възрастните от тези поколения промяната има непосредствено значение, тъй като част от тях вече достигат или са достигнали сегашната пределна възраст за съответната категория запасни.
Войниците до 60, младшите офицери до 65 години
Предложението на Министерството на отбраната предвижда следните пределни възрасти:
- войници и матроси – 60 години, вместо сегашните 55;
- сержанти, старшини и офицерски кандидати – 60 години, без промяна;
- младши офицери – 65 години, вместо сегашните 60;
- старши офицери – 65 години, вместо 62;
- висши офицери – 67 години, вместо 65.
Особено съществена е промяната за офицерите от запаса. Хиляди българи са получили офицерска подготовка и военно звание, без армията впоследствие да се е превърнала в тяхна професия. Сред тях са преминалите през Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ в Плевен, както и през съответните структури за подготовка на запасни офицери във военните училища и формирования в Шумен, Долна Митрополия и други гарнизони.
При тях определящо е военното звание. Така например за запасните с младши офицерски звания- лейтенант, старши лейтенант и капитан, пределната възраст се предлага да бъде увеличена с цели пет години – от 60 на 65 години.
Защо се увеличава възрастта?
Министерството на отбраната мотивира промяната с вече направеното увеличение на пределната възраст за кадрова военна служба. В резултат периодът между освобождаването от професионална военна служба и достигането на пределната възраст за служба в запаса е намалял. При някои категории той вече е твърде кратък, а при част от висшите офицери пределните възрасти практически съвпадат.
С предложената промяна държавата ще може по-дълго да запази в запаса хора с вече придобити военна подготовка, специалност, звание и практически опит.
Запасът е предназначен за комплектуване на военните формирования на Въоръжените сили за военно време и за поддържане на необходимия състав при продължителни военни действия.
Промяната тепърва трябва да стане закон
Новите възрастови граници все още не са действащи. Те са част от предложените изменения в Закона за резерва на Въоръжените сили и трябва да преминат през предвидената законодателна процедура, като до приемането и влизането в сила на измененията продължават да действат сегашните пределни възрасти.
Ако предложението стане закон обаче, ефектът му няма да се ограничи само до бившите кадрови военнослужещи.
Промяната е важна и за част от поколенията български мъже от наборите от 1966 до 1988, преминали през задължителната казарма, както и за хилядите офицери от запаса, получили подготовката си във военните школи и училища.
А в град като Сливен, който десетилетия наред е един от големите военни гарнизони на България, темата със сигурност засяга немалко хора и семейства.
