За Елица Колева от филиала на Kaufland в Сливен работата с хора е урок по търпение, усмивка и смисъл вече две десетилетия
Да запазиш усмивката си 20 години на едно работно място не означава, че всеки ден по пътя ти е бил лесен. Означава, че си се научил да намираш смисъл в срещите с хората, в забързаното ежедневие, в малките разговори и в онези моменти, в които доброто отношение променя посоката на целия ти ден. За Елица Колева от Сливен, която работи като ръководител сектор „Каси“ във филиала на Kaufland вече две десетилетия, работата с хора е ежедневен урок по търпение, внимание и доверие. Доверие, че когато посрещнеш човека отсреща с усмивка, можеш да направиш пазаруването му по-спокойно, а своя ден по-смислен.
Елица е от хората, които намират енергия точно там, където за мнозина денят става най-тежък. В празниците, натоварените часове, пълните колички и бързането тя вижда не напрежение, а възможност да направи нечий ден малко по-лек. Понякога едно „Весели празници“ или една усмивка на касата са достатъчни, за да направят разликата и да напомнят, че доброто обслужване започва от отношението.
Когато работата те намери сама
Пътят на Елица в Kaufland започва през 2006 г., когато веригата подготвя откриването на филиала си в Сливен. По това време тя работи в друга голяма търговска верига и не търси промяна. Всичко започва почти на шега след случайна среща с тогавашния изпълнителен директор на Kaufland България Димитър Спасов, който я насърчава да кандидатства.
„Аз съм човек, който не обича да сменя работното си място и дори не очаквах да бъда приета“, спомня си тя. Само две седмици по-късно Елица е одобрена и заминава на първото си обучение в Пловдив, което продължава до откриването на магазина в Сливен на 12 октомври. Започва като служител на каса, но скоро поема повече отговорности като ръководител сектор „Каси“. Днес вярва, че любовта ѝ към работата с хора е една от причините да остане в компанията вече 20 години.
Промените като път за израстване
За 20 години Елица вижда как работата на касите се променя изцяло. От първите години с по-големи екипи и силен директен контакт с касиера до днешните технологии, касите на самообслужване и новите процеси, които изискват бърза адаптация.
„Във всяко ново нещо, което не познаваме, има доза страх. Това го виждам при служителите. Но когато имаш подкрепа и някой ти обясни нещата приятелски, много по-бързо навлизаш“, казва тя. За Елица промените са необходими не само за развитието на компанията, но и за израстването на хората в нея. Вижда го и по самата себе си.
С времето тя разбира, че истинското израстване не е само в новата позиция, а в умението да виждаш по-голямата картина. Днес, когато е дежурна, Елица отговаря не само за своя сектор, а за целия магазин. Това я учи да остава спокойна в динамиката, да взема решения по-уверено и да бъде опора за екипа в най-натоварените моменти.
Когато обслужването е отношение
И въпреки всички промени, за Елица най-важен остава личният контакт. Клиентите, които с времето започва да разпознава още от входа, онези, които се оглеждат и избират да минат точно през нейната каса, и малките разговори, които често променят целия тон на деня.
„Всички имаме клиенти, които наричаме любими. Те се оглеждат и идват точно при нас“, разказва тя. Дори с навлизането на касите на самообслужване част от клиентите продължават да търсят личния контакт. За Елица това показва, че доброто обслужване не се измерва само с бързина, а и с отношение.
Работата с клиенти я учи да гледа отвъд първата реакция. Зад бързането или напрежението често стои просто уморен човек, който има нужда някой да го чуе. „Човекът е една необятна вселена за мен. Научила съм, че когато се отнесеш мило и с усмивка, можеш да намалиш дори грубостта“, споделя Елица.
Именно тези срещи я зареждат най-много. Благодарността в очите на клиента, думите „всеки ден ще идвам при вас“ и малките жестове след тежък ден. „Нещо толкова малко може да те накара да се чувстваш толкова щастлив“, казва тя.
Вълшебството е в хората
Най-големите спомени за Елица остават свързани с хората, но сред тях има и малки детайли, които я връщат към първите години в Kaufland. Един от тях са шоколадите Katy с мента, които се давали на касиерите в натоварени дни като жест за добра работа. На пръв поглед малък момент, но за нея той остава символ на екипност, внимание и признателност.
Приятелствата с колегите са сред нещата, които Елица цени най-много и до днес. „Kaufland е моето второ семейство. В един момент го осъзнаваш“, разказва тя.
Затова и когато я попитат какво би казала на себе си в първия работен ден, отговорът ѝ е кратък: „Не съжалявай“. Днес Елица знае, че през тези 20 години е имало много промени, отговорности и натоварени моменти, но и много причини да продължи. А най-важният ѝ съвет към всеки нов човек в екипа е да бъде търпелив, да не се отказва бързо и да остане себе си.
Ако трябва да опише тези 20 години само с една дума, Елица избира „вълшебство“. Не защото пътят винаги е бил лесен, а защото в него е имало достатъчно хора, моменти и уроци, които са я накарали да вярва, че си заслужава.
