Свикахте извънредно комисията по Европейска интеграция, за да обсъждате Концепцията за интегриран туристически продукт на Сливен, защо, след като така или иначе предстои второ публично обсъждане?
Поканих на тази извънредна комисия широк кръг от представители на туристическия бизнес, защото обществените обсъждания се правят протоколно, само за да се отчетат като такива без да се търси истински дебат. Правят се само, за да финализират проектното предложение – такова е изискването. Конкретният повод е намерението на Общината да поеме дълг в размер на до 3 милиона лева, за съфинансиране на проект „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческа инфраструктура в Община Сливен“. Всъщност стойността му е почти 9 милиона лева, но в публичното пространство се акцентира друго и никой в туристическия сектор в Сливен не е в течение на подготовката на цялостния проект.
Къде, според експертите и собствениците от туристическия бранш в Сливен е проблемът?
Не бих го дефинирал като проблем. С и без общината бизнесът работи и се развива. По-скоро трябва ясно да бъде обяснена ефективността и устойчивостта от харченето на толкова много пари по този проект. Предприемачите са свикнали, когато влагат един лев да са наясно предварително какви са неговите възвръщаемост и ефективност във времето. В момента те нямат представа как изхарчените милиони за интегриран туристически продукт ще се отразят върху бизнеса им. Основните въпроси на срещата бяха свързани именно с това, и с продаването и популяризирането на туристическия продукт. На практика се получава следното: отремонтират се активи, свързани с туризма – и лифта, и къщите-музеи, което е похвално. По-важното обаче – липсва цялостен поглед за един наистина интегриран туристически продукт, съчетаващ в себе си всички елементи на модерната туристическа индустрия. Туристическият бизнес е един от най-динамично развиващите се в света като модели и форми за маркетинг и предлагане – това категорично липсва в проекта. По принцип не е хубаво да сравняваме различни градове, но вижте какво се случва в Пловдив например. Той наистина стана туристическо сърце, фестивален център, целогодишен домакин на събития и от това местният туристически бизнес печели.
Сливен може ли да бъде туристическа дестинация като Пловдив тогава?
Сливен може да бъде само като себе си. Не можем да сравняваме нашите дадености с тези на друг град или пък да внасяме готови модели. Туризмът е индустрия, която е успешна, ако съчетава в себе си освен добри практики и особеностите на дадения регион – природни, културни, кулинарни, в която се влага и дух, и самочувствие, и характер. Готовите модели на стратегии и взаимствани програми помагат, но не вършат цялата работа.
Какво предстои от тук нататък?
Бизнесът даде своите коментари на консултантите и на екипа от общината. Има достатъчно време те да бъдат отчетени и предложението – коригирано. Така няма само да усвояваме, каквато е масовата практика, а и ще инвестираме в местната икономика. Т.е. ще има възвръщаемост, а не поредния „многомилионен евро-подарък“.
