6 май е официален празник в България, посветен на храбростта и на Българската армия. На тази дата се почита Свети Георги Победоносец – един от най-уважаваните християнски светци, символ на смелостта, победата и закрилата.
Празникът е свързан с военни чествания, церемонии и поднасяне на венци в памет на загиналите за България.
История на празника
Още със създаване на Българската армия, Денят на храбростта започва да се чества на 6 май. На 1 януари 1880 г. княз Александър I учредява първото българско отличие – орден “За храброст“ с издаването на Указ № 1. Този орден се присъжда единствено на българи, проявили героизъм и извършили подвизи на бойното поле. На 9 януари 1880 година князът издава указ, с който постановява честването на празника.
До момента на подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември в знак на почит на победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година.
За пръв път 6 май започва да се чества като двоен празник – Ден на храбростта и Ден на Българската армия през 1926 година. На този ден църквата почита Свети Георги, който е приеман за закрилник на българската войска. Пет години по-късно, през 1931 година, военният министър издава указ, с който този празник става официален.
До 1933 година „Площадът на победите“ е мястото в столицата, където се чества този празник. След това той започва да се отбелязва на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ с отслужване на водосвет за благославяне на бойните знамена. И до днес тази традиция се спазва всяка година. Гергьовският парад е кулминацията на честванията по повод 6 май. До 9 септември 1944 година той е бил една от най-големите атракции в столицата.
