27.6 C
Сливен
четвъртък, 26 май 2022
- Рекламирай тук -
начало България и света Политика 4 правителства писаха, караха се и редактираха 13-милиардния План за възстановяване и...

4 правителства писаха, караха се и редактираха 13-милиардния План за възстановяване и устойчивост. Днес го пописваме с ЕС

България е готова с окончателния проект на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), който подготвя повече от година и половина. Очаква се днес документът да бъде подписан в София от премиера Кирил Петков и председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, която пристигна снощи в столицата.

НПВУ е на обща стойност 13 520 565 000 лева, от които националното съфинансиране е в размер на 2 123 705 000 лева, като средствата ще бъдат получени срещу реформи. Правителството е предвидило предварително изпълнение на Плана, така че работата по проектите може да започне веднага, защото част от необходимите реформи вече са започнали, информира вицепремиерът Асен Василев. По думите му в бюджета за тази година са предвидени 4 млрд. лв. за изпълнението на заложените в ПВУ проекти.

НПВУ мина през обсъждане в четири парламента и още толкова правителства – редовни и служебни, до настоящия проект, по който се стигна до съгласие с ЕК.

България е една от последните страни в ЕС, която ще има одобрен план, подготвен като борба с последствията от ковид пандемията и ще започне да получава пари за изпълнение на различни проекти. Освен България, още три членки на ЕС не са получили зелена светлина за плановете си – Швеция, Полша и Унгария. От София Фон дер Лайен още днес ще отпътува за Стокхолм, където ще се срещне с премиера Магдалена Андершон, и се очаква да представи оценката на ЕК за шведските проекти. В Полша Фон дер Лайен се очаква в събота, 9 април. Относно Унгария, председателката на ЕК обяви по-рано тази седмица пред Европарламента, че срещу Будапеща се задейства процедура, която може да доведе до ограничаване или спиране на средствата от бюджета на ЕС заради недостатъци с върховенството на закона. Единствената страна от ЕС, която все още не е предала плана си, е Нидерландия – едва преди близо седмица Амстердам представи първия вариант на списъка си с проекти.

Първият официален вариант на българския Национален план за възстановяване и устойчивост е от октомври 2020 година, подготвен и предложен на ЕК в разгара на ковид кризата. Проектът беше върнат от еврокомисарите с редица забележки, същото се случи и със следващите няколко.

Проектът за НПВУ, приет от правителството на ГЕРБ през есента на 2020 година, беше с четири основни стълба:

„Иновативна България“ с 20 на сто от ресурсите по Плана – над 2,431 млрд. лева; „Зелена България“ – с проекти от 37 на сто от ресурсите по Плана с общ бюджет 4,499 млрд. лв.; „Свързана България с бюджет 2,675 млрд. лева или 22 на сто от парите в НПВУ; и „Справедлива България“ с 21 на сто от ресурсите или над 2,553 млрд. лева.

Българските служебни правителства направиха през миналата година още четири основни варианта на НПВУ. Всички те бяха консултирани с ЕК за сближаване на позиции. Основните забележки на Брюксел бяха свързани с искането за намаляване на въглеродните емисии, затваряне на мощности в Маришкия басейн и реформи в съдебната власт.

От предпоследния вариант на НПВУ отпадна изграждането на парогазова централа, която беше междинен вариант за намаляване на въглеродния отпечатък на страната. За отхвърляне на този проект настояваше финансовият министър Асен Василев, който посочи, че тази централа увеличава и зависимостта на страната от доставките на природен газ от Русия. Суровината поскъпна значително, особено след началото на войната в Украйна на 24 февруари.

„Ако България беше приела предишния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост, сега щяхме да имаме проект за парогазова централа, при липса или много висока цена на природния газ“, заяви в средата на март Асен Василев в парламента. НПВУ предвижда и ползване на енергия от геотермални източници и изграждане на завод за батерии, които да се разполагат из страната.

Основна част от стратегията на ЕС е програмата „Следващо поколение ЕС“, която започна през юли 2020 г. Това е първият по рода си инструмент в ЕС, който цели да се справи не само с настоящата здравна и икономическа криза, но да трансформира икономиките така, че да се адаптират към глобалните предизвикателства, пред които сме изправени, и да се постигне екологична и социална устойчивост. Най-важната инициатива в тази програма е Механизмът за възстановяване и устойчивост, който цели да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от КОВИД-19, и да направи европейските икономики и общества по-устойчиви и по-добре подготвени за справяне с предизвикателствата и възможностите на предстоящите зелени и цифрови преходи.

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда четири приоритета: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; социална и териториална кохезия; здравна, икономическа и институционална устойчивост; политики за следващото поколение, децата и младежите.

В последния вариант на НПВУ има Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1,4 гигавата (GW) ВЕИ и поне 350 мегавата (MW) батерии, както и на търсенето на геотермална енергия. Те ще се правят на пазарен принцип и ще се контролират от Европейската банка за възстановяване и развитие.

В Плана има предложение за съдебна реформа, с което става възможен контролът над главния прокурор. Той ще може да бъде разследван от съдия, който след изпълнението на тази си задача отново ще се връща на мястото си в съда.

Основните цели в последния вариант на НПВУ са 21,7 на сто кумулативен растеж на БВП за периода 2021-2025 г., като БВП на глава от населението през 2025 г. да достигне 62 на сто от средния за ЕС. Очаква се също коефициентът на безработица през 2025 г. да спадне до 3,5 на сто.

Зеленият преход заема водещо място в българския План за възстановяване и устойчивост, като концентрира 45,8 на сто от общите предвидени разходи, при заложен минимум от 37 на сто от регламента на Европейската комисия. По този начин България допринася за изпълнение на общоевропейските цели за постепенна декарбонизация. Усилията са насочени в три основни направления: създаване на условия за ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници и водород; засилени действия за повишаване на енергийната ефективност на икономиката; устойчива мобилност.

НПВУ има и високи цели по отношение на цифровия преход. За него ще отиде почти една четвърт от общите предвидени разходи. Усилията са насочени в четири основни направления: разгръщане на широколентова инфраструктура; повишаване на цифровите умения на населението; ускоряване внедряването на цифрови технологии в предприятията и разгръщане на електронното управление и електронни услуги.

В плана са включени и предложения за развитие на мобилността и на жп транспорта. Има предложение за доставка на мотриси за обслужване на районите около големите градове – тип „Ес Бан“, и за доставка на електрически влакове, подобни на „Интерсити влакове“, които могат да развиват скорост до 200 км/час. Ще бъдат купени и 18 електрически локомотива за маневрени дейности в депата.