На 12 октомври отбелязваме Денят на българската община и местното самоуправление в България.
От тази дата през 1882 г Княжество България има своя първи „Закон за общините и градското управление“, публикуван в бр. 117 на Държавен вестник. Този закон за първи път регламентира устройството и дейността на местните органи на властта – общинските съвети, кметовете и техните помощници.
Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена в първата демократична конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16 април 1879 г. В глава 1, чл. 3 е записано: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини.“ През 1991 г. в новата конституция, чл. 1, ал. 2 гласи: „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 определя общината като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление“.
На 12 октомври 1998 г. този ден е обявен за празник на работещите в общинската администрация от делегатите на Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България. С това се поставя началото на традиция, която служи като символичен мост между миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в страната.
Честит празник на всички, които работят в българските общини!
