На 29 октомври 1914 г. злощастният български поет изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цял един народ, който и до днес се пита: “Защо мълчахме? Защо го изоставихме?”.
А той, Поетът – въпреки трагичната безизходица на живота си, дори през цената на смъртта – бе намерил сили да вярва в светлината:
Ще дойдеш ти, очакван ден.
Изгубих аз човешка мощ
в безсъница през дълга нощ.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Разметнал пурпур и лъчи,
към вечността повил очи,
зора ще зазориш над мен.
(“Ще дойдеш ти”)
Днес в 11 часа, точно 105 години след неговата ненавременна смърт, Националният литературен музей организира поклонение пред гроба му.
Пейо К. Яворов е погребан в Централните софийски гробища, редом със съпругата си Лора Каравелова.
