Вали ли на Спасовден, годината ще е богата

Българската православна църква почита днес църковния празник Възнесение Господне, наричан още Спасовден. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Възкресение Христово - Великден.
 
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
 
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Друга част от празника е т.нар. "ходене на росен". Росен е билка, която цъфти срещу Спасовден и е твърде лековита - помага на болни и недъгави да оздравеят. За целта - те трябва да пренощуват в гората, за да се се отъркалят в росата на сутринта и така да поемат и лечебната сила на росена. Често този ритуал е използван и от бездетни жени, за да заченат. Често след "ходене на росен" - дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът "Те ти, булка, Спасовден".

Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасимир, Спасен.