Тодоровден е - бъдете свободни, оптимисти и с неукротима воля като конят!

Тодоровден е почитан у нас празник, в който се преплитат стародавни традиции и християнски канон. 

Църковният празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.

Преданията разказват, че на този ден Св. Тодор обличал 9 кожуха и отивал да моли Господ за пролет. 

Тодоровден в народната традиция се нарича още Тудорица или Конски Великден.

Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните кушии (надбягване с коне).

Конят в духовното наследство е символ на свободата, оптимизма и неукротимата воля. Съчетава в себе си качествата на няколко животни-храбростта на лъва,зрението на орела, бързината на елена, силата на вола и ловкостта на лисицата. Той е свещено животно на много степни народи, включително и на прабългарите. 

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да чистити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща”.

Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.