Днес почитаме Панайот Хитов

Днес отбелязваме 100 години от смъртта на Панайот Хитов. Той умира на 22 март 1918 г. на 87 години в град Русе. Погребан в градските гробища, а през 1978 година, тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците, където се намират и тленните останки на много известно революционери, борили се за свободата на България.
 
Панайот Хитов е роден в град Сливен. На 28 години става хайдутин, а през 1867 г. е избран за главен войвода на българските чети. Начело на една от тях със знаменосец Васил Левски обхожда Стара планина и стига в Белград, където участва в организирането на Втората българска легия. През 1876 г. ръководи 350 български доброволци в Сръбско-турската война. След Освобождението се установява в град Русе и работи в администрацията. 
 

Роден е на 11 ноември 1830 г. в кв. "Ново село" в семейството на Съба и Иван, който бил заможен скотовъдец. Панайот търгува с добитък, работи като касапин и бакалин.

Губи първият си син и съпруга. Жени се през 1854 г. за Бойка Люцканова, но синът им Стефан, умира на 4 години. След 12-годишен брак почива и съпругата. Жени се повторно през 1874 г. в Белград. От втората си съпруга Екатерина Бранкович има двама сина - Симеон и Александър и дъщеря Ирина.

Панайот Хитов се присъединява към хайдушката дружина на ГеоргиТрънкин през 1858 г., като след смъртта на войводата сам я оглавява. Под въздействието на Г. С. Раковски възприема четническата тактика. През 1864 г. заедно с Коста войвода организира чета в Сърбия. Преминава в България, но близо до Пирот четата е разгромена от турските власти. Успява да се прехвърли в Сърбия, където е арестуван. След като е освободен, заминава за Румъния. Там е избран за първостепенен войвода в образуваното от Г. С. Раковски Върховно народно българско тайно гражданско началство.
 
На 28 април  1867 г. четата на Панайот Хитов, състояща се от 30 души, се прехвърля на българския бряг край Тутракан. Четата е съставена по инициатива на Върховното началство на Георги Раковски. Материалното й обезпечаване е осигурено със средства на Добродетелната дружина. Планът на П. Хитов предвижда четата да се придвижи до Сливенския Балкан, където да изчака четата на Филип Тотю, след което да се пристъпи към организиране на въстанически действия в цялата страна. 
 
През 1869 г. се установява в Румъния, където поддържа тесни връзки с Васил Левски и Любен Каравелов. На Общото събрание на БРЦК, през пролетта на 1872 г. , е избран за член на комитета. Участва активно в дейността на БРЦК и след смъртта на Васил Левски. Председател е на Общото събрание на комитета през август 1875 г., когато се взема решение за подготовка на въстание в България.

По време на Сръбско-турската война 1876 г. ръководи голяма чета. През Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. организира чета в Еленско. След Освобождението се връща за кратко в родния си град, а от 1881 г. до 1883 г. е околийски началник на гр. Кула. Включва се в движението за обединяване на Източна Румелия и Княжество България. Провъзгласява Съединението 1885 г. в Сливен. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. След войната се установява да живее в Русе. В периода 1890-1892 г. е депутат в VI ОНС.

Панайот Хитов е председател на Русенското поборническо–опълченско дружество и на Македоно-одринското дружество в Русе.

Публикува спомените си „Моето пътуване по Стара планина и животоописание на некои български стари и нови войводи“.