Прах в очите за горите

На редакционната поща получихме покана за извънредната сесия на Общинския съвет, която ще се проведе на 19 март от 10 ч. Заседанието има една точка – продажбата на близо 5 хиляди декара общинска гора край село Раково. Към поканата бе приложено допълнение, съдържащо схеми на горските имоти, оценки за стойността им и др. Сред изпратените материали е и заявление от кандидат-инвеститор, който информира кмета за намеренията си да развъжда дивеч и да развива дейност в областта на туризма. Заявлението е в разказвателен стил, без никаква конкретика. Фирмата щяла да отглежда дивеч. Какъв? Вълци? Чакали? Сърни? Или да развива туризъм – а какви са конкретните й планове за тази дейност? Какъв обем инвестиции възнамерява да направи тази фирма? Всеки коментира, че в общината ще влязат няколко милиона от продажбата на горите. А после? 

Естествено, от това заявление не произхожда нищо – нито задължения, нито отговорности. Подобни общи намерения няма как да залегнат в последващ договор за покупко-продажба. Ако общината наистина търси читав инвеститор, който да съхрани и стопанисва сливенската гора, тя би следвало да обяви условията си в предварително одобрена от Общинския съвет конкурсна документация. А условията от конкурса да бъдат последваща неразделна част от задълженията по договора на бъдещия инвеститор или инвеститори. По този начин общината ще бъде в правото си да съблюдава изпълнението на условията, а при неспазването им ще може да разтрогне договора по всяко време. 

Припомняме на читателите, че предложението за продажба на близо 5 хиляди декара общинска гора край село Раково е под формата на чиста покупко-продажба. След реализацията на която нито общината има ангажименти към инвеститора, нито инвеститорът – към общината. 

Ако предложението бъде прието на сесия, кметът ще организира провеждането на търг и ще сключи договори със спечелилите участници. Но кой може да гарантира, че именно този инвеститор ще спечели търга, че няма да се явят други участници, които да предложат по-висока цена от него, но с други инвестиционни намерения, с които нито сливенската общественост, нито общинските съветници ще бъдат предварително запознати? Според българското законодателство и по-специално ЗОП, никой не е в състояние да даде подобна гаранция, освен ако процедурата не е предварително опорочена. 

Дали това не е поредната заблуда, с която община и инвеститор искат по някакъв начин да смекчат надигналото се обществено недоволство от свикването на нарочна сесия за продажбата на въпросната общинска гора?