Краят на БСП

Потъването на голяма партия е като потъването на голям кораб. Дълго време – уж нищо. Малко се е килнал на една страна и леко привел нос към водата. Но докато гледаш, и започваш да скучаеш, и си казваш – "абе това май ще продължи дълго" – изведнъж корабът се обръща на една страна, килът се оголва над водата, носът заорава дълбоко във водната стихия и... край. 

Както разказвал оня милиционер за фойерверките: "Няма, няма – па си такова майката..." 

Не беше толкова отдавна, когато гледахме потъването на "историческата десница" - СДС. Днес гледаме същото, но корабът е червеният – БСП. И вече сме на етап: внезапно преобръщане, оголване на кила и заораване надолу в бездната. 

Както СДС навремето, така и БСП днес потъва, защото не разбра до каква степен се е променила средата на виреене. Само преди две години мнозина надаваха ухо на червените послания, които хващаха основни теми на злободневието: полицейщината и тормоза, стоварен от ГЕРБ върху бизнеса; изтръгване на държавата от контрола на задкулисието; "европеизирането" на самата БСП. Хората слушаха, слушаха – и 200 000 нови гласа отидоха при БСП. 

И си тръгнаха в момента, в който Пеевски стана шеф на ДАНС. След тях си тръгнаха още 130 000 "класически" червени гласове, изваждайки БСП от категорията "големи партии" и вкарвайки я в по-ниската категория - до ДПС. 

Междувременно и в България, и в Европа – и дори в Америка – задухаха мощни леви ветрове. Затегналата се световна криза постави под въпрос установените "десни" рецепти за стопанско развитие; и погледите на хората се обърнаха наляво, търсейки спасение там. Така се родиха СИРИЗА и нейните южноевропейски аналози. 

Ударила дъното, БСП можеше да обърне курса 

– да хване левия вятър в своите платна и да изплува като реформирана и по-модерна левица. Тя обаче не само че не направи и най-плахия опит (освен мимолетното обещание на Мая Манолова да прави МОЛ в БСП), но избра най-гибелното възможно поведение: вместо да води битка за бъдещето, да поведе война за миналото. 

Още по време на последната си изборна кампания БСП не успя да формулира никакви отчетливи послания освен: "Да живее 9 септември 1944 година!" и "Да живее вечната дружба между братските народи на България и Русия!". И двете, разбира се, са почти дословно повторение на лозунгите на БКП от Живково време, които още могат да се видят върху пътни мостове, озъбени индустриални останки и разпадащи се краварници. 

Тази кампания беше етапът, на който пробойната "Пеевски" 

вече се пълнеше с тонове вода, корабът беше леко наклонен, а носът му – доста близо до повърхността на водата. 

При първия по-сериозен трус след изборите – подновената офанзива на украинските "сепаратисти" срещу легитимната власт в Украйна – корабът "БСП" се преобърна. Някой там взе решението да продължи да води битката за миналото – точно както подобно решение беше взето в СДС някъде през 2005-2006 година. Докато тогава СДС славеше Царство България и преврата от 19 май (1934), сега БСП избра да слави Великия Съветски съюз и – отново – преврата от 9 септември (1944). 

БСП обаче веднага надскочи "постиженията" на СДС. Защото, задействайки древните си съветски рефлекси, веднага задейства и също толкова древната омраза към САЩ и свободния свят. Към който днес България принадлежи, след като съответните договори бяха парафирани от съответните "дейци на Партията" (Станишев за ЕС и Първанов за НАТО). 

В този момент вече БСП нямаше къде да ходи освен – при "Атака". Волен пак ги беше изпреварил и вече си беше заплюл просъветската и антиамериканска ниша. Едва изтръгнала се, буквално полужива от отровната прегръдка на ДПС, БСП, съвсем смирено и покорно като сомнамбул влезе 

в кошарата на "Атака" 

След снимката на Мая Манолова, застанала с възторжена физиономия пред знамена на "Атака", никой вече няма да слуша БСП. Защото е безсмислено. Днес е напълно невъобразимо човек да чуе оттам неща като "съвременна европейска партия" или "стратегия за борба с бедността". 

А междувременно дойде новият рунд. Опитомената от "Атака" БСП застана до атакистите срещу новия заем, повтаряйки тезата на Волен, че заемът бил "военен", за да се превъоръжи армията, та да воюва срещу Русия. 

Ако оттук има път назад (и нагоре), ще ми е много интересно да го видя. Защото засега БСП изглежда като аватар на "Атака", без собствени мисли, послания или дори думи. 

Навремето Симеон изяде СДС като смок – жаба. Днес Волен прави същото с БСП, но на много по-бързи обороти. 

Това, види ми се, е краят на БСП – по една много проста причина. Най-твърдият й електорат (по-малоброен от този на ДПС впрочем, но това е друг разговор) може би ще се порадва на възстановяването на съветските лозунги от своята младост. Но дори този електорат няма да последва БСП в капана, заложен й от Волен – капан, в който партията хлътна, изобщо без да го забележи. 

А капанът е следният. Казвайки, след Волен: "Никакви пари за превъоръжаване на армията!", БСП казва: "Никаква армия!". А дори хардчервените електорални единици са достатъчно наследници на Съединението, за да знаят, че без армия няма държава. 

На следващите избори БСП най-вероятно ще си постави за цел постигането на 15 процента от гласовете – т.е. повторение на резултата от миналата година. Но ще има късмет, ако стигне 10. 

Защото, както казват руснаците, "Свято место пусто не бывает". Леви настроения – не просъветски, не антиамерикански, а модерни и демократични – в България има, както и в цяла Европа. БСП доброволно им обръща гръб и така отваря възможността някой друг да стане техен представител. Тази възможност е отдавна предвидена от по-опитните играчи на терена; и затова в момента вървят 

поне два опита за раждане на "българска" СИРИЗА "ин витро" 

така да се каже. Има и достатъчно автентична енергия за внезапния изблик на някаква такава партия. 

Тук има едно голямо ОБАЧЕ. Гръцката СИРИЗА изглежда, като да е съставена от свежи, модерни типове със стил, чувство за хумор и доста добро видимо образование. В България точно това липсва. "Новите леви" например се оказаха с точно толкова изкривени от омраза физиономии, колкото и "старите десни". Затова у нас е по-вероятно на мястото на БСП да не дойдат някакви подобия на свежарките от СИРИЗА – а мрачни и зли хора. 

Това е поредният ребус, който ни създава БСП; и поредният риск за Отечеството, произтичащ от нейното поведение. Но докато в минали години БСП създаваше проблеми с нещата, които правеше, сега създава проблем с нещото, което не прави – да се опита да оцелее в променяща се среда. 

Да бяха посветили последните 2-3 години на своето "поевропейчване", днес щяхме да сме видели някакви резултати. Ама сърце юнашко явно не трае. И така – Русия! Русия!, а накрая – Волен. 

И – бездната. 

Автор: Евгений Дайнов 

Източникhttp://www.dnevnik.bg/analizi/2015/03/04/2479705_kraiat_na_bsp/