Отворете информационния прозорец, за да влезе затъмнението!

Месец октомври е, време идеите за формирането на новия държавен бюджет да видят бял свят. За това, как ще се увеличи в името на решаване на проблемите на нуждаещите се граждани разходната част, вече бе говорено много. Щенията на протестиращи, трайно и инцидентно, бяха взети предвид. Остана само да се хвърли поглед към приходната посока. И тук някак между другото от мрака изникнаха две идеи. Първата, да се премахне преференцията на данък сгради за основното жилище, а втората да се увеличи драстично данъка за стари автомобили. Последните се оказват някъде над 60 % от автопарка на българина, ама нейсе.

 И мислите, че възниква, че тлее недоволство? Ами! Десетина медии моментално започнаха да представят мнения на експерти и еколози как ще се прочисти родния въздух. Други взеха да обясняват как идеята се подкрепя от организации на вносители на автомобили, понеже нямало да се отрази на продажбите им. Общините тоже са възхитени, тъй като въпреки милионите, похарчени за електронизиране, информационните им системи не са свързани и те мигом ще се отърват от проблема да ловят единиците нарушители, собственици на жилища в различни населени места. Изобщо обществото е в траен възторг от мероприятието, очертало светлото бъдеще. Навярно, тъй като никой не се е сетил да му каже, че ударът е срещу онези хиляди изрядни данъкоплатци, които нямат пари за лъскави лимузини и са горди, че през живота си са успели да се сдобият със собствен дом. Най-вече тези с мизерните пенсии, дето вчера са били, ама днес вече не отговарят на известното определение за личност от един сръбски анекдот. Демек  не са от категорията „човек со пари“.

Та понеже някои от последните се опитаха да протестират на тема :“Защо пак ни забравихте в поредните социални реформи“, им натрапиха без много вайкане друга медийна тема: “Вдигат тавана на осигуровките“. Веднага последваха конференции на „десни“ политици и протест на работодатели. Изникнаха заглавия като:“ Удар върху хората с добри заплати“, с обяснения как те ще потънат в дупката на черната икономика или ще побягнат в чужбина, понеже там не било така. Социалните мрежи мигом се натъпкаха с възгласи, че то и без това осигурителната ни система била скапана и никога никакви мерки няма да я оправят. Пък нали у нас отдавна си има утвърдено мнение: „Туй с осигуряването си е бош лаф работа, я дочакаш пенсия, я не.“

Забравихте ли вече за увеличението на данъците? Ако не сте, ще помогна. Щото има един проблем на хората с увреждания и едни майки с черни фланелки, дето на тях пише, че системата убива. Протеста им тръгна от пролетта и уж потекоха обещания за някакви милиони, ама комай се намесиха едни други фактори. Таман нещата се кротнаха и един вицепремиер се изцепи. Една медия го разду и изведнъж жените с черните фланелки подпалиха да му искат оставката. Развяха се черни байраци като на погребение и пак се оформиха два лагера. Първия на тези, които заклеймяват въпросния вицепремиер и другия, на онези дето го подкрепят. Почнаха разни тайни разследвания кой какви европари лапа като протестър, щото вече се знае, че протест без надлежно финансиране могат да правят само баламите. Тях нито медии ще ги отразят, ни експерти ще ги забележат. Та в резонния поглед към миналото се стигна и дори до там, че се откри как някакви политици през далечната  2010 г., като кандидати за депутати се подписали на картички, с обещание да погледнат с друго око на социалните проблеми. То кой се спомня, че през 2010 г. избори нямаше, ама нали следва обяснение как въпросната организация си осигурила място на еврохранилка. Накрая на всички оплетени в скандала с думите на вицепремиера леко им напомниха, че най-важна е стабилността и комай двата лагера ще си останат само с групите и призивите в клюкарските, пардон за изпуснатия израз вън от контекста, социалните мрежи.

Спомняте ли си вече за увеличението на данъците и за пенсионерите? Щото, ако не знаете цената на бензина расте. В нея авансово се калкулира и бъдещото ембарго срещу Ирак, и евентуалните проблеми в Саудитска Арабия, и глобалното затопляне. Къде без глобалното затопляне?! А някаква американска агенция установила, как двете най-губещи фирми били родни и едната била точно в бизнеса с нефтопродукти. Тази последната от десетилетия трупала загуби, ама хич не и пукало, защото в региона икономическите закони били по-особени, с балкански привкус. Ама на нас пък, хич не трябва да ни пука, понеже демографско изследване показва, че след няколко десетилетия ще сме разположени само в 5-6 големи града и спокойно можем да пестим от разходи за пътувания по разни затънтени краища.

Та да се върнем на глобалното затопляне. Иначе съм сигурен, че ще забравим що се случи с повишението на данъците. След като се изредиха всички да се превъзнасят за ефекта, с който напълването на приходната част на бюджета ще се отрази и в екологията, иде ред да установим всъщност, поради каква причина народонаселението не се буни, ами си умира от кеф.

Изводите са простички. Първо: няма осигурени пари за протести в това направление, следствие на което липсват и ентусиасти. Второ: при толкова важни за развитието на клюкарския бизнес теми, тази:“ Кои среди са сред прецаканите данъкоплатци?“, просто си отпада от класацията. Тя изисква един дефицитен за нашите ширини фактор – мислене. Ами пенсионерите?! А бе, ти да си видял пенсионер да е откарал на протест повече от час. Нали на втория ще го алармира простата, а на третия ще забрави за какво е отишъл. Така че спокойно граждани, стабилността е гарантирана.

В заключение трябва дебело да подчертаем, че ако в утрешния ден у нас предложат да се въведе данък издишване, то приходното за хазната мероприятие ще бъде непременно  обвързано с глобалното затопляне. Сигурно е също, как поне дузина медии гръмко ще прокламират становищата на експерти за огромния ефект от намалените вредните емисии на въглероден диоксид,  а в социалните мрежи ще се формират групи с призива: “Издишвайте по рядко! Честото дишане вреди на вашия джоб.“

Йордан Нихризов