Д-р Георги Петков - достоен политик и гражданин на България

На 26 април се навършват 50 години от смъртта на видния социалдемократ и борец срещу комунистическата диктатура д – р Георги Петков Георгиев.

Днес името му малко говори на читателите, смятащи, че идеите на социалната демокрация са отживелица или нямат почва за приложение у нас.

Д – р Георги Петков се ражда на 13 февруари 1885 г. в Търново в търговско семейство.

Учи до седми клас в родния си град, а средно образование завършва в Свищов, в престижната търговска гимназия.

Висше образование получава в Ернлаген , Германия с титлата „доктор на икономическите науки“.

Увлича се от социалдемократическите идеи още от ученическата скамейка, а завръщайки се в България става свидетел на голямото разцепление в БРСДП на 6 юли 1903 г., заставайки твърдо на позицията на „широките социалисти“.

До Балканската война основава две фабрики, чрез които подпомага политическата си дейност като ръководител на търновската социалдемократическа организация, между 1910 и 1912 г. преподава във вечерния Народен университет в ж. п. секцията в Горна Оряховица.

Активно участва в железничарската стачка между 24 декември 1919 и 17 февруари 1920 г.,за което е арестуван от правителството на Стамболийски.

От 1922 г. е преподавател във висшето търговско училище във Варна.

Петков сътрудничи на социалдемократическия печат –„Народ“, „Епоха“, „Дъга“, създава научни трудове в областта на финансите, политикономията и кооперативното дело.

В годините на Втората световна война , ако и да е германофил, остава убеден привърженик на демокрацията, вярващ в победата над хитлеристка Германия.

Превратът на 9 септември 1944 г. разкрива широки перспективи пред Петков, тъй като неговата партия е в коалицията ОФ.Д – р Петков е определен за главен секретар на Министерството на търговията и промишлеността.

Той не се колебае и отказва сътрудничество с комунистите.

Нещо повече – сред първите е , които искат партията да напусне правителството на Кимон Георгиев.

На 8 ноември 1944 г. е избран за член на ЦК на БРСДП.

Комунистите не му прощават и го отстраняват от Варненския университет.

Семеен, оженен за д – р Цанка Бобева, родом от Севлиево, Петков се включва активно в политическата борба и се кандидатира за депутат от Обединената опозиция във Варна на изборите на 27 октомври 1946 г.

На 21 октомври с. г. произнася пламенна реч, от която струи трогателна увереност в правотата на защитаваната  кауза- „ние знаем, че отстояваме съдбините на България, но там отвисоко казват, че няма буря под  българското небе, която да помете ОФ. Българският народ не ще дойде с буря, той ще дойде с нещо по – страшно, това е неговата бюлетина с белия цвят. С тази бюлетина съзнателният български гражданин… ще помете без остатък ОФ.“

Като народен представител в 6 ВНС остро критикува комунистическите ръководители Димитров и Югов , както и предложената за обсъждане конституция, станала известна по късно като Димитровска, приета на 4 декември 1947 г.

По време на пренията на 15 януари 1947 г. той публикува в „Свободен народ“ статията „Правото на труд“, в която посочва – „За просветения и издигнат гражданин трудът не е дълг  (както ще се твърди в новата ни конституция – б. м.), а право.“

След разгрома на демократичната опозиция  - за социалдемократите около Коста Лулчев тя е факт към 22 октомври 1947 г. - пред Петков остава само пътя на борбата, която неминуемо ще завърши със затвор или разстрел.

Той обаче успява да попадне в  Цариград по един зрелищен и невероятен начин, достоен за филм – случайно се оказва в самолета, отвлечен от полковник Михалакиев на 30 юни 1948 г. и така се отскубва от лапите на ДС.

Михалакиев е патриот и бивш царски офицер. Той се принуждава да действа екстремно заради дъщеря си, за да й осигури образование и добро положение в обществото в Италия.

Затова отвлича пътнически самолет, летящ по линията Варна – Бургас – София, в който е и Петков и заповядва курс към Турция.

Главният пилот Борис Ганев му отказва, поради което той , заедно с радиста Недялко Недялков, са убити.

Действията на полковника разделят  пасажерите на две групи. Част от тях – противниците на властта у нас, го акламират, другите протестират. Типично по български двете групи се сбиват на летището в Йешилкьой, близо до Сан Стефана пред очите на 300 души военни, журналисти и официални лица.

Ако и да е все още действащ депутат вбесените копои на властта на 2 юли 1948 г. съставят протокол – опис на имуществото му на ул.“Войнишка“ №9 в гр. Варна.

Именно в старата османска столица, след като обстойно е разпитан от турските власти, научава за присъдата,  под №  978А  от 16 ноември  1948 г.,която съдебен състав с председател Константин Унджиев, решил вече съдбата на Никола Петков, му е произнесъл – доживотен строг тъмничен затвор.

Георги Петков се прехвърля от Цариград в Париж на 18 ноември 1948 г. със съдействието на Леон Блум, бивш социалистически премиер на Франция.

С пристигането си става член на комитета „Свободна и независима България“ на Г. М. Димитров.

В началото на 1949 г. д – р Петков възстановява БРСДП ( о ) в изгнание и с негова помощ тя става пълноправен член на Социалистическия интернационал.

На 4 и 5 юни 1949 г. в Лондон се учредява социалистически съюз на страните от Централна и Източна Европа. На форума д – р Г. Петков присъства като български представител и е избран в изпълнителния комитет на съюза.

През 1952 г. е вече в САЩ като представител на Социнтерна и на Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН.

Подпомага дейността на д – р Георги Михайлов Димитров, продължава борбата срещу съветското господство в Източна Европа, възстановява вестник „Свободен народ“ през 1955 г., от страниците на който продължава да воюва срещу комунистическите властолюбци.

Характерна е неговата статия,“Комунизмът е в отстъпление“, публикувана на 2 февруари 1968 г. в бр.43 .

В нея пророчески посочва – „Комунизмът е в тежка вътрешна криза на стопанска почва, изразена в противоречието между стопанските форми на централизъм и политическия живот. Първите са станали пречка за по – нататъшното нормално развитие на политическите отношения. Десетилетни усилия, жертви и лишения досега, стопанският централизъм на комунизма не можаха да задоволят жизнените нужди  на народа в комунистическите страни, оставяйки жизнения уровен на народа на ниско ниво“.Затова в последно време (комунистите в Чехословакия – б. м.)„прибягнаха до системата на либерализма с нейните чисто капиталистически начала и стопанска децентрализация“.

Умира в Ню Йорк на 26 април 1968 г. на 83 години. По повод кончината му съболезнователни телеграми изпращат  видни политици като Бруно Крайски и Вили Бранд.

В надгробното си слово съратникът му Стефан Табаков посочва – „Д – р Петков желаеше да види родината си свободна. Там да умре и да бъде погребан .Това си желание той не можа да преживее, но неговия прах ще бъде пренесен и заровен в българската родна земя, която той толкова обичаше“.

Мечта, неосъществена и до днес.

БСДП е възстановена на 26 ноември 1989 г., преживява няколко разцепления и от партия гръбнак в СДС се превръща в бледа сянка на славното си минало .

Очакването  на делото на д – р Петков да се даде широка гласност не се оправдава.

Това можеше да се случи на 38  - ия възстановителен  конгрес на партията, проведен от 23 до 25 март 1991 г., когато е все още единна.

Вместо това делегатите стават свидетели на разменени остри реплики между съратника на Петков Стефан Табаков, единствен от емигрантите дошъл на форума и д – р Петър Дертлиев, опасяващ се с основание за своя  лидерски авторитет и харизма, докато от варненските ветерани никой не подема инициативата да припомни  и осветли живота и делото на видния социалдемократ д – р Георги Петков…

За написването на този текст благодаря за съдействието на лидера на БСДП г – н Йордан Нихризов.

автор: Борислав Гърдев