Връщат ли се мутренските години и събирането на дългове с бухалки?

Марин Киров, Европейски институт за държавата и правото

Когато престъпността ескалира и на случаен принцип се случат различни престъпления – обири, отвличания и прочие, може много да се разсъждава дали държавата се справя и дали се връщат тъмните времена.

Когато обаче законодателят толерира събиране на дългове с мутренски способи, когато законодателят лобира в полза на този сектор, едно е сигурно, волно или неволно е направена крачка назад към мутренските времена.

И тогава, както и сега дълговете се събираха „извънсъдебно“ с малко сплашване, психически тормоз, много бой и арогантно поведение. Когато обезсмислим съда и съдебните процедури, вероятно резултатът ще е същия.

Какво имам предвид? И друг път съм писал за новата мода в събирането на дългове, а именно колекторите. Колекторските дружества или събирачите на дългове в общия случай са обикновени търговски дружества с не толкова безобидни възможности за събиране на дългове.

По техни собствени изявления, става ясно, че само за три години обемът на събираните от тях средства нараства от няколкостотин милиона до прогнозните два милиарда лева за 2017-та. Случаите, с които са ангажирани вече са около 2 милиона.

Каква е схемата? Банките и кредитните институции продават пакети от потребителски заеми, а също така телекомите продават свои стари вземания, колекторите се рекламират дори като събирачи на междуфирмени задължения „без съд, по-бързо и ефективно“.

Практиката е да платят между 10 и 30% от сумата, която кредиторът трябва да си възстанови. От известно време към тях започнаха да се обръщат дружества предлагащи комунални услуги – ток, парно и вода. Тук е мястото да се отбележи, че колекторите понякога товарят длъжниците освен със самия дълг, който изискват в неговата цялост, но и със такси за съдебни процедури, хонорари за юристи и лихви. Често тези суми надхвърлят задължението многократно.

Дейността им на практика се състои в телефонни обаждания, писма и посещения за респектиране. Звънят на хората 24 часа в денонощието, независимо дали дните са почивни или не. Обаждат се на роднини и познати на длъжниците като форма на натиск. Някои се представят дори за съдебни изпълнители, други заплашват гражданите, че ще им вземат имуществото и къщите. Не са малко случаите на физическа саморазправа.

В голямата си част случаите, особено тези на телекомите, са за дългове, погасени отдавна по давност.

Често хората не си знаят правата и плащат, други пък го правят, за да се отърват от тормоза. Ако не мине номерът за „доброволно“ плащане след манипулации и ако длъжникът си знае правата, се пристъпва към обиди и заплахи.

Другият интересен момент при колекторите е базата данни, която ползват. Те работят и ползват лични данни твърде често, без да имат законово основание за това и не се притесняват от глобите на Комисията за защита на личните данни, защото просто могат да си го позволят.

Най-интересният въпрос е за законовата регулация на дейността на колекторските дружества. В България просто липсва такава, въпреки големия брой засегнати от дейността длъжници – граждани и юридически лица. Налице е декларативна форма на „саморегулация“ от доброволно създадена от тях неправителствена организация, която дори не обхваща всички дружества и всички действия на тази Асоциация и нейните членове са пожелателни и непредставителни. Дори самата Асоциация не знае колко дружества, а и адвокати се представят за колектори.

Предни дни от тази Асоциация бяха организирали кръгла маса и забележете там основното, което се чу като извод е, че хората са разсеяни и затова често не си плащат дълговете. Разсеяността се оказва основната причина в държава, в която близо 23% (по данни на НСИ ) от населението живее под прага на бедността. Тоест не бедността, не попадането в зависимост от монополисти и кредитори, а разсеяността.

В тази връзка, необходимо е спешно да се приеме закон за колекторската дейност, но закон който да я регулира, а не да бетонира техните безчинства. И това трябва да е държавна политика, а не колекторите да си лансират удобна саморегулация.

Към момента не просто не се работи в тази посока. Дори на законодателно ниво се прави всичко възможно тази дейност да се разшири.

Учудвам се, че има и колеги юристи, които лековато казват, че колекторите не са страшни. Съветвам ги отново да видят огромния оборот от задължения – над 2 милиона случая. Колко злоупотреби са възможни докато няма правила?