Проф. Георги Чобанов: Реформи се правят от качествен елит, а не от полуграмотни хора

Всяко общество се управлява от елита, а съдбата му зависи от качествата на този елит, от неговата компетентност и почтеност. Но защо в едни страни управлява елит, който води обществото напред и нагоре, а в други се проваля? Да запазим хладнокръвие – проблемът не е само български, световен е. И се корени в отговора на въпроса – кой доминира? Всеизвестно е, че правилата на обществото се определят от неговата най-влиятелна част. И ако тя се е посветила на интересите на хората, тогава държавата тръгва напред. Обикновено на тази позитивна тенденция се радват общества с ценностна система и морал. Без тях те вегетират. Хегел казва, че всеки народ заслужава правителството, което има. Забележете – българинът избира за политик средностатистическия гражданин. Не искам да цитирам имена. Но анализирайте профила на хората, които ни управляват. В преобладаващата си част те по нищо не се различават от средностатистическия българин. И, за съжаление, в мнозинството си са посредствени хора – затова както се появяват във властта, така и изчезват. Като сезонни работници са. Повече от очевидно е, че нямаме качествен елит. А качественият елит се състои от компетентни хора, те са като добрите хирурзи – знаят къде да режат, какво да отстранят и какво да оставят. Защото реформи не се правят от полуграмотни хора. Един политик с власт или с влияние в обществото, решил да реализира генерална промяна, трябва да действа като перфектния хирург. В тази връзка се учудвам на смелостта или на наглостта на много от политиците, които се обявяват за реформатори и тръгват да реформират нещо, без да знаят какво правят. Резултатите от това логично са плачевни, трагикомични, с тежки поражения за цялото общество. Повечето ни неблагополучия са следствие от действията или бездействията на некачествения ни елит. А съвременната икономика е твърде сложна система, за да се управлява без визия, спонтанно, стихийно, ad hoc. За да вникнеш в нейните процеси в света или в една държава трябва да познаваш основните закономерности, развитието й, разновидностите й, на тази база можеш да придобиеш усет, инстинкт за случващото се, да предложиш визии. Затова се нуждаем от система, която да подбира и да извежда на преден план качествени кадри, които да бъдат компетентни и да имат морал. Повтарям го, защото има много хора с образование, ум и опит, но са неморални. Те се интересуват само от собствените си облаги, но не и от потребностите на самите граждани. Мнозина повтарят стария рефрен – нека държавата да ни даде. Какво да ви даде? Кои са държавата? Ами това сме ние. Кой да даде и защо да го даде? Спомнете си знаменитите думи на Джон Кенеди: „ Не питайте какво ще направи държавата за вас, а мислете какво вие ще направите за държавата си”. Като медии, задайте този въпрос на българите? Да се види какво правим за обществото, за другите! Да, на думи – правим, но като изпълзи някой нашенец нагоре, до мекото кресло – става друг човек. Властогонството не е само наш синдром. Така е по целия свят. Голяма е борбата за власт и пари. Но да не се ограничаваме само с вътрешните си проблеми. Погледнете нашия континент. На какво, мислите, че се дължи кризата в ЕС? На България ли? Едва ли – та ние сме малка страна. Какво се случва днес в Германия, във Франция и въобще в цяла Западна Европа, която ни даваха за пример? Те вече също се нуждаят от ярки личности, които да решават проблемите им, а не да ги задълбочават. След промените при нас дойдоха да правят бизнес преобладаващо хора, които в собствената си страна не бяха успели. Те се опитваха да налагат правила, а се оказа, че корупцията разцъфтя не без тяхно участие. Защото толкова е виновен този, който е корумпиран, колкото и този, който го корумпира. За това не се говори. Не се говори много за корупцията в ЕС, има я навсякъде, и в Германия – също. Единствената разлика е, че такива хора на запад от нас ги вкарват в затвора, а тук – не. За мен корупцията не е най-голямото зло у нас. Много по-големи загуби на държавата нанасят взетите неправилни решения. Пораженията и пропуснатите ползи от това са неизмеримо по-големи и по-опасни. Труден е въпросът как да подкрепим като общество умните, можещите, морални хора, как да ги припознаем като наши ръководители, като елит. Защото всичко опира до нагласите на хората. Една нация узрява бавно и трудно. Но аз съм оптимист за България. Нищо, че понякога и аз изпадам в депресия, когато видя до каква низост се стига у нас , каквато не съм наблюдавал никъде другаде по света. Но виждам и положителното. Много неща се промениха и то за добро. Идват нови поколения – аз преподавам на млади хора и ги наблюдавам. Те са различни и съвсем не си говорим за Терминал 2, напротив, има кадърни момчета и момичета, които остават тук. Повярвайте ми, те ще преобразят всичко. Те идват… Колкото и да се опитват да ги спрат, младите ще успеят да вземат връх. Тогава нещата у нас ще се променят. Но… заедно с тях узрява и цялото общество, с вяра, и то вярата в общочовешки етични правила, които важат за всички хора, независимо от това дали са религиозни или не. Ще видите, че ще се въздигнем, такова е усещането ми за страната.

Проф. Георги Чобанов, икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Чете лекции по статистика, иконометрия, принципи на икономическия анализ, институционална икономика. Научните му интереси са в областта на равновесието на стопанската система, разпределението на доходите, бедността, социалната и икономическата политика и др.

/pogled.info/