Захарий Стоянов - Геополитикът на Нова България

В деня, в който отбелязваме 132 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, наред с поздравите и силните думи, е добре да си припомним, че България е имала изключителни държавници – с интелект, познания и качества, които ги поставят до най-високите примери на световната дипломация.

Един от тях е Захари Стоянов, който традицията на учебниците обикновено представя пред поколения българи като автор на Записките и един от славната редица в Освобожденските борби.  Захари Стоянов обаче е много по-мащабен.

Някои историци определят роденият през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Сливенско, Захари Стоянов като „Геополитикът на нова България“.

По-малко позната страна на Захари Стоянов и приноса му за Съединението представя чл.кор.проф.Тодор ХРИСТОВ, цитиран от http://philosophyclub.bg/.

Само 7 години след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878), според който България е разпокъсана на пет части, нашият народ нарушава волята на Великите сили и на 6 септември 1885 година обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Акт, който явно показва на Европа и на света, че българите са против Берлинския договор.

Това е един от редките моменти от историята, в който се обединяват както народът, така и управляващите.

В името на една обща кауза съществуващите тогава две партии – Либералната и Консервативната, загърбват различията.

В онези сложни времена изпъква личността на Захари Стоянов. Той се обръща към българския княз Александър I Батенберг да поеме политическата отговорност за Съединението. И то въпреки колебанията си заради реакциите на Великите сили и особено на Русия, която би изтълкувала това като удар срещу нея.

Своята отговорност поемат и Петко Каравелов като министър-председател, и Стефан Стамболов в качеството си на председател на Народното събрание. Въпреки съществуващите колебания между тези три главни фактора, те загърбват противоречията си и се обединяват, като застават начело на Съединението.

Бележитият ни възрожденец първи анализира геополитическита залози и противоречивите интереси на великите сили и балканските народи.

В аналите на нашето национално-освободително и обединително движение преди и в първите години след Освобождението няма документи с толкова дълбок и цялостен политически, геополитически и политикогеографски анализ, като създадените от Захари Стоянов за съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Без да подценява освобождението на Македония и Тракия, той вижда в съединението реално постижимото предмостие за по-късното освобождаване на останалите български земи.

Като вътрешни геополитически фактори, без да ги квалифицира и систематизира, той разглежда и политическите партии – либерална, консервативна, демократическа, като освен по класово-социалната им база ги разграничава и по отношението им към Русия – на русофили и русофоби, както и други – с проавстрийска, прогерманска или пробританска ориентация. Според него, сред вътрешнополитическите сили липсват такива с протурска или проислямска ориентация, защото както в Княжеството, така и в Източна Румелия няма територии с компактно турско население (с изключение на Североизточна България). Като обща традиционно-консервативна вътрешнополитическа сила той определя разпространеното схващане, че моментът за съединението не е подходящ и то е “ненавременно”. Самият Захари Стоянов решително отхвърля тази позиция, защото вярва че моментът е възможно най-подходящия за решителни и бързи действия.

Познавайки отлично състоянието на Османската империя след разгрома и в Освободителната война, Стоянов е наясно, че тя няма сили да се противопостави на спонтанното масово общонародно движение за съединение на Областта с Княжеството. Затова не очаква каквато и да било турска намеса. Впрочем, той проявява изключително тънък политически усет и по отношение поведението на великите сили.

Захари Стоянов не вярва, че те биха се намесили. На първо място, защото в създалата се ситуация някои от великите сили, за да възстановят престижа си, биха потърсили възможност за компромиси, надявайки се чрез тях да получат по-късно други геополитически изгоди. Той долавя тази възможност и в появилите се руско-британски противоречия по отношение на евентуалното съединение. А именно това са най-влиятелните, но и най-отговорните за новата политикогеографска обстановка в българските земи и на Балканите, велики сили.

Захари Стоянов анализира трезво руското несъгласие за обединяването на двете български държави. И го оценява като тактическо, временно и “повърхностно” течение в политиката на Санкт Петербург. Защото най-малко Русия може да има сериозни основания срещу обединението на българските земи. Същото се отнася и за Великобритания, с тази подробност, че британското одобрение би позволило на обединена България да води по-самостоятелна политика спрямо Русия. За него е ясно, че и Русия, и Великобритания, въпреки противоречивите си позиции, са геополитически и морално заинтересувани да допуснат съединението. А това е залог за същото поведение и на останалите велики сили.

Анализите на ситуацията, която Захари Стоянов прави с оглед Съединението на Княжество България с Източна Румелия имат несъмнен геополитически характер. В тях за първи път се разкриват геополитическите залози на противоречивите интереси между великите сили и балканските народи. Там можем да открием и безспорни приноси в геополитическите подходи и методи, както и в тълкуванията на основните политически явления и процеси, свързани с пространствените отношения на българските земи със съседните държави, с Османската империя и противоречивите интереси на великите сили. В тези анализи има не само първи, но и основополагащи приноси в политическата география на България. Което превръща Захари Стоянов в първопроходец и класик на българската геополитика, чието наследство в тази област следва да се изследва и прилага. Защото е актуално и днес.

На снимката: Коста Паница, Захарий Стоянов и Димитър Ризов (от ляво на дясно), http://philosophyclub.bg/.