Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни. Прекланяме се пред Богородица даряваща живот

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (нов стил).

Според библейската притча това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното желание на Богородица е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“. В памет на явяването ѝ пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Богородица – даряваща живот, покровителка на майчинството и раждането е сред най-тачените по българските земи, като християнската традиция се е омесила със стародавни вярвания.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато на 8 септември се чества рождението на Христовата майка.

Жените, които тачат Богородица като покровителка на майчинството, обкичват иконите й с цветя и дарове. Дали в израз на благодарност или с надежда за помощ, българката дарява, като спазва древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“. И отправя към Светата Дева горещата си молба за здраве и благополучие на семейството.

На Успение Богородично бездетните жени пък принасят на Светата майка курбан и я молят да ги дари с великото таинство на майчинството.

Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им храма, те ги раздават на хората.

На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария. Бабите ни, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо.

В много къщи, в които се спазват народните традиции, на този ден се събира цялата фамилия. На семейната трапеза се оставя по един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори. В Средните Родопи празникът носи името Голяма черква и жертвеният агнец за селския сбор се приготвя като за Гергьовден.

В Североизточна България Богородица е почитана и като покровителка на домашния добитък. Затова на този ден се меси специален кравай, който напомня по форма и значение кравая на Власовден през месец февруари. Житната жертва (захранване на животните) се принася за здраве на воловете.