Ангажиментите на „Обединени патриоти”


Водачът на листата на коалиция „Обеднени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО” за Сливен Петър Петров и Доброслав Иванов, четвърти в листата на Обединените патриоти, гостуваха в предизборното студио на телевизия „Канал 6”. Ето за какво разговаряха те с водещата Ани Гандева.

- Преди дни блокирахте границата край Лесово. Припомнете ни каква е ситуацията там и на какви настроения станахте свидетели в този смесен район.

Доброслав Иванов: Стотици членове и симпатизанти на трите основни партии в коалиция „Обединени патриоти” от две области бяха блокирали пътя на няколко пъти. Изказвам своите адмирации към действията на българската полиция, която не допусна да се случи нито пътен инцидент, нито конфликт или стълкновение. Турските автобуси не се появиха, те са били спрени отвъд границата и не са били допуснати, защото няма как да дойдат, след като ние не им позволяваме и стоим на пътя на българска територия.

- Означава ли това, г-н Иванов, че, за да успеят вашите акции, защото вие целите тези автобуси да не преминават границата, на тези пунктове трябва да има едва ли не денонощно присъствие?

Доброслав Иванов: Това създава опашка, създава затруднение за тези автобуси. В крайна сметка, Обединените патриоти не са гранична полиция или законодател, който да отнеме двойното гражданство на тези изселници, които идват само по избори. Ние искаме да ги затрудним максимално, така че колкото е възможно да са по-малко тези изборни туристи, както ги наричахме, а те вече не са и такива, а са проводници на турската държава върху изборите на България на две протурски партии.

- Като заговорихте за законодателство, не е ли малко закъсняла тази реакция от ваша страна и подобно поведение? Не трябва ли действително да се работи генерално за промяна на законодателството, защото не за пръв път ставаме свидетели на подобен изборен туризъм. Няма ли да е по-лесно или по-редно българи, които са напуснали държавата и не живеят тук, примерно 5 години назад, да нямат право да участват в изборния процес?  

Петър Петров: В Народното събрание, в този мандат от близо две години, ние от Патриотичния фронт, който сега е част от коалиция „Обединени патриоти”, направихме много сериозни усилия за това да се приеме каквото трябва законодателство. А именно, ние искахме да приложим европейската практика, такава, каквато е в Германия, Великобритания, където гласуването, ако изобщо е разрешено, да става само в консулства и посолства. Смятам, че след като в Турция вече се установява един неосманистки султанат, с този референдум, за който се вдигна много шум, фактически Турция ще се върне обратно, след 100 години кемалистка република, отново ще стане султанат. Ние искаме в новото Народно събрание да се приложи практиката във Великобритания, в Ирландия, в Германия, в Малта и други страни, където се изисква уседналост на тези, които искат да гласуват. Другият вариант е да имаме активно гласуване, т.е. хората, които искат да гласуват, както е в една от най-старите европейски държави – Великобритания, да отидат в един период, примерно 3 месеца преди изборите, и да се запишат, че искат да гласуват. Във Великобритания извън границите може да се гласува само от командировани от Нейно величество. Никой друг няма право да гласува извън границите на Великобритания. Гласува този, който живее във Великобритания. А не, както тук, от хора, на които им се е ходело на екскурзия при близките, като нашите турски съграждани, които имат български паспорти, и тръгват някъде от Анадола да си видят роднините в България. Доколкото разбирам, тези посещения са абсолютно безплатни за тях, даже имат осигурен хотел. Това е извън всякакви европейски стандарти. Това са едни азиатски начини на определяне на един контингент, който трябва да изпълни определена задача.

- Не е необходимо да припомняме на какво станахме свидетели като отношение на Турция към България през последните няколко седмици, този натиск, който турската държава се опитва да оказва върху нас, се засилва. Според вас, адекватно ли е поведението на България по отношение на запазване на национална сигурност, на суверинитет?

Петър Петров: Поведението на българското правителство в този момент е такова, каквото е било поведението на всяко българско правителство в миналото. От 27 години насам ние нямаме ясна позиция по отношение на Турция, ние демонстрираме един страх, едно снишаване. А трябваше още при това обръщение на турския министър, който пряко се намеси в предизборната кампания в България, да бъдат взети крути мерки, включително отзоваване на посланика.

- Трябва ли да се действа на парче, според конкретната ситуация, или страната ни трябва да промени като цяло отношението си към южната ни съседка, без да се нарушават двустранните добри отношения и добрия тон?

Петър Петров: Позицията на „Обединени патриоти” от самото начало е ясна. Помните подписката, която направиха НФСБ и ВМРО, с която изрично искахме да се предизвика референдум, с който да се покаже, че мястото на Турция не е в Европейския съюз. Тогава всичко се покри, въпросът с гласуването на 330 хиляди българи, които искаха да има такъв референдум, изобщо не се разисква. Сега всички политически сили тук, включително и в Европа, започнаха да говорят, че Турция в този си вид, със забрадки, фереджета и т.н., не може и не бива да става част от Европейския съюз.

Доброслав Иванов: Турция си позволява да вика български граждани на съд, и то не кои да е граждани, а гранични полицаи. Това е недопустимо. Откъде накъде един човек, който защитава държавната си граница, ще бъде викан в турски съд? Нашите управляващи са твърде меки в своите дипломатически отношения с Турция. Трябваше веднага да има строга нота, освен това посланикът ни в Турция трябва да бъде изтеглен.

- Какво бихте казали на всички онези, които продължават да твърдят, че с действията и говоренето си допринасяте за повишаване на етническото напрежение в страната?  

Доброслав Иванов: Какво означава това? Ние да бъдем меките, които ще се снишават? Преклонената главичка сабята не я сече? И да се превърнем и ние в султанат, както искат да го направят с тази ислямизация на Родопите и т.н., както са го правили през годините. Ние твърдо стоим против това. Имам прясна новина от границата. Тъй като познавам един от ръководителите на фирмите, които са подизпълнители в строежа на охранителното съоръжение, остават още само 20 км от оградата, с която Патриотичният фронт толкова се гордее, защото ако не беше натискът, нямаше чуждите премиери да бъдат разхождани по границата. Двайсетината километра ще бъдат довършени съвсем скоро, всичко е подготвено, трябва да са готови до края на май. Така че цялото преградно съоръжение ще бъде завършено в края на хубавия месец май, надяваме се и по-засилената охрана да бъде факт съвсем скоро.

- Каква е позицията ви по отношение на външната политика, на отношенията България – Русия, България – НАТО?

Петър Петров: Не съм привърженик на противопоставянето на отношенията, които има България с Русия, и на това, че България е член на НАТО. Отношенията с Русия са ясни. Те са в два плана – емоционален, който за много българи е исторически и положителен, и от друга страна разглеждаме плана на добрата пресметливост на българите, която показва, че свободното движение, пътуването в цяла Европа, общуването, възможността да се работи при по-добри условия и в страната, и навън, вливането на много технологии, е положително оценявано от българите като членство в ЕС. Това за почти всички страни е съпътствано с участие в отбранителния пакт на НАТО, който изпълнява функциите на защита на тези инвестиции, които в България вече са милиардни.

- „Обединени патриоти” за или против Европа на две скорости са?

Петър Петров: В „Обединени патриоти” имаме три партии, които имат своите нюанси в отношението си към ЕС. Нашето отношение, на НФСБ, към ЕС е абсолютно прагматично. Ние искаме, давайки права и суверинитет на ЕС, да можем да получим максимално от благата, които другите страни вече получиха от ЕС, защото бяха по-единни, по-целенасочени. Не се влияем от никакви сантименти, искаме нашият български интерес в ЕС да бъде отстояван и да получим полагащото ни се като равноправен член на Съюза.

- Според вас, до момента този български интерес беше ли достойно отстояван?

Петър Петров: Мисля, че не беше правилно формулиран в нашия договор за присъединяване към ЕС. Там има допуснати огромни грешки, които са причина за нашето бавно развитие в този момент. Екипите, които подготвяха присъединителния договор, направиха така, че България в момента, на глава от населението, получава около 2,5 пъти по-малко евросредства, в сравнение с останалите източноевропейски страни. Ние от Патриотичния фронт обичаме да бъркаме в раната и да казваме нещата, както са. А те са, че са подписани такива условия, които никое правителство не може да промени значително и ние ще продължаваме да се влачим на опашката. А промяната на този договор е работа на преподписването му от останалите 26 члена на ЕС, нещо невъзможно. И единственото, което ни остава, е да използваме максимално този ресурс, който ни се предоставя. Да не забравяме обаче, че има и други пазари извън ЕС, за нашата селскостопанска продукция, например, като Китай, Южна Корея, Индия, Арабския свят, Русия, ако оправи отношенията си с ЕС.

- Селското стопанство е сектор, който изключително много разчита на евросредства. Възможно ли е то да се развива без еврофинансиране и необходима ли е стратегия за него?

Петър Петров: Не. Ние се намираме в среда с различно субсидиране. България наистина трябва да използва оптимално средствата, отпускани от ЕС. Това се отнася и до област Сливен. Хората в района не се възползват от фондовете достатъчно, защото допреди 2 години всички средства от еврофондовете се изсипваха за производство на ечемик, жито и овес, а сега вече има разработена програма с приоритети, които са насочени към зеленчукопроизводителите,  производителите на плодове и животновъдство, което е под селекционен контрол и би трябвало да е с по-висок млеконадой. Бих посъветвал хората да обърнат внимание на това, че започна реализацията на голям проект на Световната банка, който трябва да възстанови в рамките на 1 млрд. долара основните напоителни системи в страната. Те ще бъдат предоставени на сдружения, които искат да ги ползват и да бъдат тяхна собственост. Затова хората трябва да следят изкъсо как се развиват нещата, за да могат да направят сдружения и да се възползват от тези инвестиции. В България няма достатъчна дисциплина и строгост, за да се следят средствата, които отиват за информация по тези програми. Тези средства отиват в 1-2 телевизии и няколко радиостанции. А хората имат нужда ежеседмично да се запознават с това какво предстои.

Доброслав Иванов: Извън медиите, питам за какво се създадоха тези Европейски информационни центрове, областни, които са по проект, който бе продължен. Аз не съм видял опашка от земеделски производители пред Стария бряст, пред този център. Ако си спомняте, имаше едни огромни билбордове с рибни ястия и коктейли, на които бяха поканени журналистите. Просто бяха останали неразходени тук средства, и направиха тази рекламна кампания с билбордове и коктейли колко е полезно храненето с рибни продукти.

- Ако прекрачите прага на 44-то Народно събрание, по кои проблеми на Сливен ще започнете да работите най-сериозно?

Петър Петров: Хората трябва да изберат номер 17 в бюлетината. Колегата Доброслав Иванов е с преференция 4 в нея. Ако вляза в Народното събрание, първото, което ще направя, е да довърша работата, която започнах в предното Народно събрание. А именно, съвместно с общината и Областна управа, да започнем процедурата по изграждането на една индустриална зона в района на летището, където да има готовност за инвеститори, готова обособена площ. Тя трябва да се проектира и реализира в рамките на година. Идеята е стара за Сливен, ние не откриваме топлата вода, но инициираме стартирането на процедура.

Доброслав Иванов: Аз бих работил за разрешаването на водния проблем в Сливен, който през годините беше много широк и дълбок. Знаете какви водни сдружения ни сретнаха по времето на царското правителство, а хората се чудеха на кого да плащат. После с тези проекти, които се случиха основно, когато Лечков управляваше града, още са криви булевардите, още има загуби на вода, с потъналите милиони в тези колосални проекти по ИСПА и Оперативната програма. Трябва да бъде довършена и пречиствателната станция за питейни води, да се реши проблемът с цената на водата, с безплатното ползване на вода. Бих работил много целенасочено и в областта на културата и туризма, за да може в Сливен да идват хора. Те в момента няма за какво да дойдат. Вярно, че тук някои хора много се гордеят с прословутия проект на Туида, но този проект така окуця, когато бе реализиран, че човек няма какво да види там. Наистина постегнаха стените, консервираха ги, но там просто няма какво да се види.

Коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО” е под номер 17 в бюлетината.

Купуването и продаването на гласове са престъпления!

Пресцентър на коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО” /платена публикация/