Кой е виновен?!

Често чуваме от психолози, че децата на разведени родители е много по-вероятно също да се разведат. Нищо чудно, детето е расло при друг модел на съжителство, в който споделянето и разбирането са липсвали или не е възприета достатъчно информация за успешно справяне в конфликтни ситуации. Психолозите казват трудно е децата да надскочат опита на родителите си и са прави – това е най-голямото предизвикателството, което имаме в живота си.

Но дали трябва да обвиняваме родителите си заради неприятното стечение на обстоятелствата при тях за собствените ни несполуки в любовта и семейните отношения и до колко?

По данни на Американска асоциация на психолозите между 40-50% от семейните двойки се разделят, като това се отнася за общества, в които 90% от браковете са сключени преди навършване на 50-годишна възраст на някой в двойката.

Изследователски екип от Университета в Римчмънд, щата Вирджиния, САЩ, и Университета Лунд, Швеция решават да проверят тази теза за въздействието на средата. Те предприемат интересно изследване, при което анализират данните на семейства с осиновени деца, като проследяват историята на приемното семейство, биологичните родители и след това способността на порасналите деца да изградят здраво семейство. За анализа те се спират основно на тези случаи, в които има разминаване в историята на биологичните родители и осиновителите.

Един основен въпрос ги вълнува споделя проф. Джесика Салваторе от американския университет – дали средата е причина за предаване на развода от поколение в поколение или все пак има някаква генетична връзка, която също оказва влияние.

Самите изследователи казват, че получените резултати от изследването им са по-скоро противоречиви. Което пък подчертава истинността и важността на втората теза – че генетичните фактори доминират над психологичните.