Българските работници и социалният дъмпинг във Франция – в темите на визитата на президента Макрон?

Френският президент Еманюел Макрон днес стартира обиколката си в три страни – Австрия, Румъния и България. Според предварителните информации, главна тема на разговорите му с български и румънски политици ще бъде социалният дъмпинг, който предизвикат работниците от тези срани във Франция, обобщава Дойче веле. Във Виена Макрон ще се срещне със съмишленик – австрийският канцлер Керн също е против социалния дъмпинг.

Когато фирми от България изпращат работници в по-богати страни от ЕС, те ги обричат на минимално заплащане, български осигуровки и мизерия. И правят дъмпинг - подбиват цените на трудовия пазар в приемащите държави.

В кореспонденция на „Франс Прес" се дава пример с онези приблизително 200 хиляди румънски и български международни шофьори, които са наети от фирми в своите страни, но работят на европейския пазар. Като румънци и българи те взимат по 50 евро на ден, но ако бяха обаче французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причина за тази разлика в заплащането е включително и Директивата на ЕС за командированите работници.

Макрон иска по-строги правила във връзка с въпросната директива.  Досега беше така: фирми от Букурещ или София получават поръчка от Париж или Кьолн, наемат работници и за определен срок ги командироват в Германия или Франция - за да изпълнят поръчката. Единственото условие е в Париж или Кьолн да получават валидната там минимална часова ставка. Има обаче и един капан: осигуровките на работниците продължават да се плащат по законите в тяхната страна. А това означава, че така нает български или румънски работник излиза доста по-евтино на поръчителите в Германия или Франция. В резултат от това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се социален дъмпинг, а работниците в Германия или Франция често пъти губят работните си места.

Йозеф Витке, председател на Съюза на електротехниците в Австрия, разяснява проблема: "Ние все още изпълняваме по-специализирани поръчки. Но когато става дума за елементарни работи по електроинсталацията – австрийски работници почти няма. В най-добрия случай – някой ръководител на бригада от чужденци."

Ето защо Еврокомисията смята, че работници могат да бъдат командировани максимум за 24 месеца, а президентът Макрон настоява дори срокът да бъде ограничен до 1 година.

Според него, онези работници, които искат да останат по-дълго, трябва вече да плащат вноските си във френската социална система. Това беше и една от предизборните теми на новия френски президент. В лицето на австрийския канцлер Керн Макрон намери съмишленик.

"Макрон заблуждава" - румънската евродепутатка Ренате Вебер смята обаче, че цялата дискусия около Директивата за командироване на работници е излишна. Според нея проблемът засяга съвсем малко хора, защото повечето си търсят сами работа в чужбина и не попадат в обсега на Директивата.

„Това, което прави президентът Макрон в Румъния и в България, не е нищо друго, освен да продължи да заблуждава френското общество, че ако Директивата стане по-строга, това ще реши икономическите проблеми на Франция или на която и да е друга страна в ЕС. Така Макрон влиза в тона на дясната Марин Льо Пен – и това едва ли му дава повод за гордост. За съжаление той не е единственият европейски политик, който върши това. В Европейския парламент редица западноевропейски депутати са на същите позиции."

Независимо от всичко това подбиването на трудовото заплащане си остава проблем. е само в строителния сектор, но и в много други браншове: при хигиенистите, в кланиците, в грижите за възрастни, болни или безпомощни хора. В тези сектори работниците от бедни държави в ЕС като България и Румъния непрекъснато стават жертва на безскрупулна експлоатация от страна на български или румънски, но също така на германски и френски фирми, се коментира по темата и в кореспонденция на немската ARD.

Снимка: http://www.dw.com