Властта води до увреждане на мозъка

Как лидерите губят своите умствени способности - на първо място, способността да разбират хората

Ако властта се предписваше като лекарство, щеше да е придружено с дълъг списък от странични ефекти. То е токсично и води до странни неадекватни поведения.

Но дали властта може да доведе наистина до увреждане на мозъка?

Оказа се, че психолози и невролози сериозно разглеждат този въпрос, в което може да се уверим в статията на Джери Юсийм (Jerry Useem) на страниците на The Atlantic.

Миналата година генералният директор на банка Wells Fargo Джон Щумпф подаде оставка заради скандал, по време на който стана ясно, че служителите на банката откриват фалшиви сметки и кредитни карти без съгласието на клиентите. Банката е глобена с 185 милиона долара, повече от 5 хиляди души нейни служители са уволнени, Wells Fargo се разследва в няколко щата.

Но интересното е поведението на вече бившия главен изпълнителен директор на Wells Fargo по време на изслушването му в щатския Конгрес миналата есен. Този човек, достигнал до върха на най-богатата банка в света, въпреки че се извинява, няма никакви признаци на разкаяние или чувство за вина. И никакви хапливи въпроси на конгресмените не могат да го смутят.

"Той изглеждаше само дезориентиран, като изпитващ ефектите на часовата разлика космически пътник, който току-що пристига от Планетата Щумпф, където уважението към него е природен закон и 5000 е твърде малък брой [пострадали] хора" - пише Юсийм.

Какво се случва в главата на Щумпф? Ново изследване показва, че по-добрият въпрос е: Какво не се случва в нея?

Историкът Хенри Адамс метафорично, а не медицински, описва властта като "вид тумор, убиващ симпатията към жертвата".

И това не е далеч от фактите, които разкрива Дачър Келтнер (Dacher Keltner), преподавател по психология в Калифорнийския университет в Бъркли, след години на лабораторни и полеви експерименти. Той открива при изследванията си в продължение на две десетилетия, че субектите с власт действат така, сякаш са получили травматично мозъчно увреждане, стават все по-импулсивни, по-малко осъзнават рисковете и най-важното, по-зле се справят с оценката на събитията от гледната точка на други хора.

Сухвиндер Обхи (Sukhvinder Obhi), невролог Университета Макмастър в Онтарио, наскоро описва нещо подобно. За разлика от Келтнер, който изучава поведението, Обхи изучава мозъка. И когато изучава главите на властимащи и лишени от власт с апарат за транскраниална магнитна стимулация, той открива, че властта наистина възпрепятства определен невронен процес, наречен "отражение", който е крайъгълен камък на съпричастността. Това дава неврологичната основа на това, което Келтнер нарича "парадокс на властта ": След като получим властта, губим част от способностите ни, които са ни били необходими, за да я получим.

Загубата на тази способност е доказана в различни експерименти. При едно изследване от 2006 г. участниците трябва да нарисуват буквата Е на челото си така, че другите да могат да я разчетат - задача, която изисква да можеш да разбереш как изглеждаш от гледната точка на друг наблюдател. Хората, считащи се с власт, три пъти по-често поставят Е по правилният начин за себе си и обратно за всички останали ( Джордж У. Буш, например вдигна флага на САЩ наобратно на Олимпиадата през 2008 г.).

Други експерименти показват, че имащите власт хора по-лошо определят чувствата на хора по фотографии или познават как техен колега може да интерпретира забележка.

Това, че хората са склонни да имитират изрази и езика на тялото на своите началници може да влоши проблема - подчинените не подават на началника си правилните сигнали. Но по-важното е, според Келтнер, че властимащите спират да имитират другите.

Да се смееш, когато другите се смеят или да се напрягаш заедно с другите, това е нещо повече от опит да получиш чуждото благоразположение. Това помага да се предизвикат у теб същите чувства, които другите изпитват и позволява да надникнеш в душата на другия.

Хората с власт "престават да симулират преживяванията на другите", коментира Келтнер, което води до това, което нарича "дефицит на емпатия".

Отражението (Mirroring) е по-фин вид мимикрия, която се извършва изцяло в главите ни, без да осъзнаваме. Когато гледаме, че някой извършва действие, частта от мозъка, която се използва, за да направим същото, се активизира в съпричастност. Обхи и неговият екип се опитва да постигне тази активация, пускайки на участниците в експеримента видео, в което нечия ръка стиска гумена топка.

За участниците без власт процесът "отражение" работи добре - невронните пътища, които те използват за стискане на истинска топка, се активират силно. Но при властовата група това не се случва.

Всъщност нито един от участниците в този експеримент не притежава постоянна власт. Това са студенти, които са отделени в тази група, защото са имали ситуации, в които са имали власт. У тях процесът "отражение" не е разрушен, а само приглушен. Това потискане вероятно ще отмине, когато отпаднат съответните усещания

Но ако ефектът се запази по-дълго - и те започнат да се издигат по йерархичната стълбица, може да ги сполети това, което в медицината е известно като "функционални" промени в мозъка.

Но дали властимащите просто са спрели да се опитват да се поставите на мястото на другите, без да губят способността си да правят това.

Оказа се, че Обхи е провел последващо изследване, което може да помогне да се даде отговор на този въпрос. Този път на участниците им е обяснено както е "отражение" и са помолени да направят съзнателно усилие да увеличат или намалят своя отклик. "Нашите резултати не показаха разлика" - пишат Обхи и неговият съавтор, Катрин Нейш (Katherine Naish). Усилията не помагат.

Това е депресираща констатация.

offnews.bg